"Луиза Милер" от киносезона на Метрополитън

Истински празник за меломаните бе спектакълът на операта„Луиза Милер“ от Джузепе Верди, излъчван директно от Метрополитън  Ню Йорк. Това беше спектакъл на изключително високо професионално  ниво, който ще остане в спомените на всички присъствали в кинозалата.

Операта на Верди „Луиза Милер“ не е много популярна, не се поставя често по света, а у нас е играна само през 1995 година в Софийската опера -копродукция с театър Пфалцбау Лудвигсхафен Германия. Това е опера, написана от Верди в сравнително ранен период  на неговото творчество, когато още търси своя стил. Музиката навява спомена за Доницети, за белкантото, но драматичното развитие и кулминация са типично вердиеви -много ярки, много силни. Може би именно  изискванията на белкантото са причината операта да не е толкова често изпълнявана, от изпълнителите се изисква твърде много. И въпреки всички тези уговорки мога да кажа, че певците, ангажирани в спектакъла на Метрополитън, бяха прекрасни.

Ще започна със Соня Йончева - блестяща  като певица, вълнуваща като актриса, просто ролята е написана като че ли за нея. Потресаващ като актьор бе и Пласидо Доминго, неговият Милер е еталон за сценично майсторство. Човек може само да се възхищава и прекланя пред този  певец, вече 77- годишен, който още може да владее сцената, още може да вълнува. Съвместните сцени със Соня Йончева бяха много емоционални, затрогващи, човек забравя, че е на оперен спектакъл...

След първоначалното някак скромно представяне на Пьотр Бечала в ролята на Рудолфо в  началото на спектакъла, той постепенно разгърна своя певчески талант, прекрасно изпълни прочутата си ария, а накрая завладя публиката с прекрасния си глас и драматично присъствие.

Гласово великолепие демонстрираха двамата руски певци баси Александър Виноградов в ролята на Валтер, дебютант в Метрополитън, и Дмитрий Белоселски като Вурм. Не им отстъпваше  като глас и изпълнителката на ролята на Федерика Олеся Петрова. Въобще певчески всички бяха великолепни, дори и изпълнителите на съвсем малките роли.

Особено ме развълнува хорът на Метрополитън - прекрасна звучност, спятост и по-точно казано - истински  професионализъм на най-високо ниво. За оркестъра може да се каже същото. Диригент на спектакъла бе Бернард дьо Бийи.

Прочети цялата публикация