Доц. Инджов: Класацията на „Репортери без граници“ илюстрира за пореден път упадъка на българската медийна среда

България продължава да пада в Индекса за медийна свобода на „Репортери без граници“ и е на по-ниска позиция от всеки друг член на Европейския съюз. Страната ни е вече на 111 място, докато през 2017 г. е била 109-та, това показа докладът на „Репортери без граници“, който бе оповестен преди няколко дни.

Разпределянето от правителството на финансиране от ЕС на определени медии се извършва в пълна липса на прозрачност, което ефективно ги подкупва да бъдат „по-меки” в отразяването си и изцяло да се въздържат от засягане на някои теми, отбелязва още „Репортери без граници“. Оттам твърдят и, че заплахите и атаките срещу журналистите са се засилили през последните месеци. 

Класацията на „Репортери без граници“ илюстрира за пореден път упадъка на българската медийна среда, заяви в „Неделя 150“  доц. Иво Инджов от Великотърновския университет, експерт и политолог. Според него през последните години медиите като цяло са подложени на натиск.

„Връща се политическият натиск, влошава се икономическото им състояние, констатирани са и заплахи за физическа разправа с журналисти от криминални банди. Това го има, но тук трябва да отворя една скоба – тази класация на „репортери без граници“ има и своите слабости. Не мога да повярвам, познавайки медийна среда в една Македония, в Унгария, в Полша, в Сърбия, че България е по-зле от тях, с всичките дефицити и недостатъци, които има тя, че България е на последно място в ЕС, също и остава зад страните от Западните Балкани. „Репортери без граници“ не оповестяват колко експерти от съответната страна участват в оценката на медийната среда. Въпреки слабостите обаче, класацията е тревожна“.

Има общ проблем, за който се говори много често в последно време – прозрачността, коментира проф. Нели Огнянова – експерт по медии и медийно право и добави, че каквато е общата картина в средата, такива са и медиите.

„Не може в България да има корупция, а медиите да бъдат един сектор, напълно лишен от корупция“.

Такива класации са важни, защото медиите са един от основните стълбове на демокрацията. Журналистиката и медиите създават една обща информационна база, въз основа на която се вземат решенията в едно общество, каза доц. Инджов.

„Журналистите, информирайки на базата на проверени факти, без фалшиви новини, трябва да формират общественото мнение Общественото мнение се явява коректив на вземането на политически решения и т.н.“

Според проф. Огнянова на първо място по важност е демокрацията, която предполага информиран избор. Медиите по дефиниция помагат на гражданите да имат своя информиран избор., но в България не е така.

„Основната функция на медиите - да информират, в държави като България не се изпълняват и от това страда качеството на демокрацията и качеството на живот“.

Корупцията и сблъсъкът между медии, политици и олигарси са широко разпространени. Най-известното въплъщение на това необичайно състояние е Делян Пеевски, бивш шеф на главната разузнавателна агенция в България и собственик на медийната група, която има шест издания и контролира 80 процента от медийното разпространение, акцентира „Репортери без граници“

„Със сигурност има такъв проблем – човек, който е в парламента, притежава вестници, множество публикации го свързват с контрол над пазара на разпространение на печатни издания, но има и други влиятелни хора, които осъществяват контрол върху медийна среда, за които не се пише – и това също един от дефицитите на изследването“, коментира доц. Инджов и допълни, че за да се намери правилната посока, трябва да започне отново разговорът за финансирането на качествената журналистика, който да върви успоредно с осветляване на медийната собственост.

„Добре би било журналистическата гилдия да реагира не цветово спрямо политическите си пристрастия, когато има натиск върху журналисти, и размахване на пръст от страна на вицепремиери, на депутати, на членове на СЕМ. Да започнат и разговори за защита на журналистическата професия, как да бъдат гарантирани правата на журналистите“.

„Ние можем и трябва да говорим за търсене на модели за качествена журналистика, непременно трябва да говорим за обществените медии, защото те са характеристика на медийната картина в ЕС, където България е страна длъжник. Има много въпроси за решаване в областта на обществената мисия и финансирането на обществените медии. Ние трябва да говорим за цифровизация, длъжни сме да говорим за конкуренция и конкурентно право в областта на медиите, за да се сложи край на това явление, на което сме свидетели – от доклад в доклад… Това се констатира не само във външните оценки, но и в оценките на всички нас – нарастващата медийна консолидация, придружена с непрозрачност.

В звуковия файл можете да чуете интервю на Явор Стаматов с проф. Нели Огнянова и доц. Иво Инджов.

Прочети цялата публикация