МВР не регистрира сигналите за домашно насилие

В МВР няма изградена информационна система, в която да се регистрират сигналите за домашно насилие, тъй като този вид деяние не е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Това заявява вътрешният министър Валентин Радев в отговор на депутатки въпрос за приложението на Закона за защита от домашното насилие, цитиран от БГНЕС.   В сега действащия Наказателен кодекс домашното насилие е престъпление, но от частен характер. Процедурата изисква от пострадалите да подадат тъжба до съда, а не до полицията или прокуратурата. Частният тъжител има право по всяко време да оттегли тъжбата си. България не ратифицира Истанбулската конвенция, която щеше да задължи държавата да предприеме всеобхватни мерки за превенция и борба с домашното насилие, включително още в образователната система. В началото на април парламентът прие на първо четене частични мерки в тази област - промени в НК, които превръщат проявите на домашно насилие от престъпление с частен характер в престъпление от общ характер. Това означава, че сигналите ще се подават до прокуратурата, която ще разследва инцидентите, а сигналът пострадалият няма да може да оттегля сигнала си. Вътрешният министър Валентин Радев обяснява, че в момента МВР изпълнява проект за 620 000 евро, който трябва да подобри работата на полицията по случаите на домашно насилие. Проектът е финансиран от Норвежкия финансов механизъм. Засега министерството регистрира единствено заповедите на съдилищата за защита на пострадали лица от домашно насилие. За 2017 г. най-много заповеди има издадени в София – 351, следват Пловдив (205), Варна (185), Бургас (163) и Стара Загора (97). Общо през миналата година са издадени около 2500 съдебни разпореждания за защита на пострадали. Вътрешният министър изброява и няколко основни проблема при борбата с домашното насилие. Няма Национален съвет, който да координира работата по този проблем. Няма финансиране на превенцията на домашното насилие и работещи неправителствени организации в малките градове. Там липсват и кризисни центрове за настаняване на жени и деца, станали жертви на домашно насилие. България няма програми за работа с насилниците, както и достатъчно обучени полицейски служители.

Прочети цялата публикация