БНБ е наложила надзорни мерки на 5 банки за година

БНБ е наложила надзорни мерки на 5 банки през 2017 г., а на други 2 са дадени надзорни предписания за отстраняване на слабости. Това става ясно от годишния отчет на централната банка, който по традиция се публикува в последния ден на месец април и се внася за разглеждане в Народното събрание. Също по традиция въпросният отчет не съдържа нито имена на банки, нито каквито и да било подробности по отношение на работата на "Банков надзор". Надзорните мерки са едно от най-сериозните правомощия на БНБ за влияние върху банковия сектор. Те се простират от отправяне на писмени предупреждения, през забрана за определени сделки и операции, отстраняване на акционери, уволняване на управители на кредитните институции и др. Най-тежката надзорна мярка е отнемане на лиценза за банкова дейност. В отчета за 2017 г. няма информация какви са взетите надзорни мерки към споменатите пет финансови институции. Общо 14 са извършените надзорни проверки на място в банки през 2017 г., пише още в документа, подписан от управителя Димитър Радев. Общо кредитните институции у нас към края на миналата година бяха 22, а клоновете на чуждестранни банки – 5. БНБ е проверявала дали трезорите са изпълнили препоръките й от предходни проверки, а също и мерките от проведения през 2016 г. мащабен преглед на активите на банковата система. В резултат от изпълнените мерки част от банките са подобрили управлението на риска си. Частично са изпълнени препоръки, свързани с повишаване на ИТ сигурността, изграждане на резервен информационен център, преодоляване на повтарящи се слабости в бюджетния процес и др. Остават проблемите с вътрешния анализ на рисковете и на адекватността на капитала в някои от проверените банки. "Неизпълнени в достатъчна степен остават надзорни предписания за необходимост от приемане на разписана методология за изготвяне на документацията за вътрешния анализ на адекватността на капитала и на подходите за вътрешна оценка за устойчивостта на институцията в условията на стрес, включване на всички значими рискове в системите им за управление и оценка на вътрешно присъщите рискове с оглед адекватното им отражение в капиталовата адекватност и капиталовото планиране", посочват от БНБ. Централната банка е издала нови препоръки, като основната част от тях са за подобряване на анализа на кредитополучателите и на оценката на обезпеченията по кредитите. Друга част от препоръките изискват по-добър анализ на капиталовата адекватност, за да се осигури покритието с адекватен финансов ресурс на поетите рискове. На някои банки е предписана и актуализация на системите за ранно предупреждение. През 2017 г. банковата система отчете печалба в размер на 1.15 млрд. лв., което е добро ниво на възвращаемост на активите според централната банка. През миналата година се отчита ръст на кредитите от 4.7%, което е добър резултат на фона на нулевите ръстове от предходните години. Депозитите на бизнеса и домакинствата надхвърлиха 72 млрд., което е 6.1% ръст на годишна база. България е на загуба от 74 млн. евро от управлението на международните валутни резерви на страната през 2017 г., става ясно още от отчета на централната банка. Причината за минусовия резултат са отрицателните лихви. Доходността от управлението е минус 0.33%. В предходните години, когато лихвите на международните пазари бяха високи заради кризата, БНБ внасяше в бюджета стотици милиони левове от управлението на резервите. Към края на 2017 г. валутните резерви на страната възлизат на 22.7 млрд. евро. Близо 93% от тях са в евро, 6.5% - в злато, а под 1% - в долари и сребро. Самата БНБ е получила 18 млн. евро доход от държаните при нея парични средства на търговските банки и на правителството заради въведените през миналата година отрицателни лихви. През 2017 г. БНБ е изразходвала бюджет от 78.5 млн. лв., от които близо 37 млн. лв. са разходите за персонал. Работещите в централната банка и дъщерните й предприятия към края на миналата година са 1148 души, а само персоналът на БНБ е 876 служители. За заплати и бонуси на управителния съвет на БНБ, в който влизат 7 души, са платени 1.2 млн. лв., като от тях 0.35 млн. лв. са бонусите. Управителят Димитър Радев е получавал месечно възнаграждение в размер на 15 368 лв., подуправителите Калин Христов, Димитър Костов и Нина Стоянова – по 13 173 лв., а другите членове на управата – по 4391 лв., пише още в отчета на централната банка.

Прочети цялата публикация