ГЕРБ спира "саботирането на държавата" при обжалване на търгове

Депутати от ГЕРБ внесоха промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), чиято цел е да спрат "саботирането на държавата" с бланкетни жалби от баничари и фризьори срещу изграждането на големи инфраструктурни проекти. Задачата беше поставена от премиера Бойко Борисов отдавна, защото "всеки, който има интерес, примерно фризьорски салон, баничарница", може да обжалва обществената поръчка за строителство на магистрала. С предложенията сега се предвижда жалбоподателят да докаже, че е "заинтересовано лице". Той ще трябва да представи доказателства как му е бил засегнат интересът. В противен случай жалбата му не само няма да се разглежда, но от него може да бъде потърсена и отговорност по реда на ГПК и да се наложи да плаща големи парични санкции. Очакваният ефект от предлаганите промени е значително да намалеят необоснованите жалби, които сега причиняват големи щети на бюджета и обществото, посочват в мотивите към законопроекта депутатите от ГЕРБ. Годишно около 9 на сто от всички обществени поръчки се обжалват, сочат данните на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и на Агенцията за обществените поръчки (АОП). При големите търгове – за над 5 млн. лв., обжалването достига 14 на сто. От тях около една трета са неоснователни, показва съдебната практика. Промените в ЗОП В момента има широко тълкуване на понятието "заинтересовано лице", което може да обжалва търговете. По този начин се бавят обществени поръчки с месеци, дори години, посочват вносителите. Според тях това поражда съмнения за злоупотреба с правото на обжалване и води до забавяне на усвояването на средства от държавния бюджет и еврофондовете. За да спрат бланкетните и неоснователни жалби депутатите предлагат изцяло нова разпоредба в ЗОП. Тя гласи: "Участващите в производството страни и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно. Отговорността за вреди при недобросъветстното им упражняване се реализира по общия исков ред" (нов чл.196а). Новият текст въвежда и отговорност за причинени вреди спрямо жалбоподателя, ако жалбата му не е основателна. Търсенето на отговорност може да стане след приключване на обжалването по общия исков ред. Разпоредбата е аналогична с тази по чл.3 от ГПК, уточняват вносителите. Под заинтересовано лице се разбира всяко, което има интерес от спечелването на поръчката и което е понесло или би могло да понесе вреди от твърдяното нарушение. С новите предложения "заинтересованото лице" ще трябва да представи доказателства как точно му е бил засегнат интересът. Предложеният текст гласи: "изчерпателно и конкретно посочване на всички възражения и основания за тях, както и исканията на жалбоподателя". Промяна има и относно спирането на търга при обжалването. В момента подаването на жалбата веднага спира процедурата по обществената поръчка. Тъй като една трета от жалбите са неоснователни, за да се преодолее необснованото спиране на търга, се предлага това да става след като КЗК е образувало производство по подадената жалба (промени в чл.205 ал.3). Преди това КЗК има задължение да провери дали жалбата е основателна или не. За да се ускори съдебното производство, депутатите предлагат още връчването на съобщения и призовки да може да става не само по пощата, както е сега, но и по електронен път или факс. Правят се и промени в чл.197, свързани с уточняване на срока на обжалването. Сега това не е посочено изрично за някои решения, което създава известни неясноти в практиката, мотивират се вносителите. Ефектът от промените Очакваният ефект от промените в ЗОП е намаляване на неоснователните жалби и на загуби и пропуснати ползи в държавния бюджет и обществото от забавянето на реализирането на големи проекти, посочват вносителите. Промените в ЗОП ще доведат до по-голямо натоварване в работата на КЗК. Причината е, че антимонополният орган, който е първа инстанция при разглеждането на жалбите, ще трябва да се произнесе предварително дали жалбоподателят е "заинтересовано лице". Освен това  производството пред КЗК също ще трае по-дълго време. Сега едно производство по обжалване на обществена поръчка пред КЗК отнема средно между 65 и 80 дни. След промените този срок ще се увеличи, но не драматично, посочват вносителите на законопроекта.

Прочети цялата публикация