Без държавни пари за наука при лоши резултати

Държавата да може да ограничава или спира бюджетното финансиране за наука в звена или организации, които устойчиво получават незадоволителни оценки за изследователската си дейност. Тези оценки ще се правят периодично и ще засягат държавните университети, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и техните отделни звена - факултети и институти. Това е предвидено в плана за изпълнение на първия етап на Национална стратегията за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030. Планът обхваща периода от 2018 до 2022 г., изготвен е от Министерството на образованието и науката и в момента тече общественото му обсъждане, преди да бъде приет от правителството. В него се предвижда външна оценка на работата на научните организации през тази година и периодична оценка на техните постижения, която да бъде обвързана с финансирането от 2019 г. В момента реално бюджетната субсидия за наука не зависи от резултатите на научните организации. Целта на промяната е по-ефективно използване на средствата за изследвания и насочването им към перспективните структури. Заплати според работата Освен атестация за отделните научни звена се предвижда да се прави такава и на учените. Заплащането им трябва да бъде обвързано с резултатите от оценката. Атестацията ще се прави по вътрешни правила на университетите и БАН, които ще бъдат нормативно задължени да въведат такива критерии. Освен учените те трябва да оценяват и отделните си звена - факултети и институти. Данните от атестацията трябва да бъдат включени в информацията за всеки учен, налична в Регистъра на научната дейност. При незадоволителни оценки трябва да бъде приета процедура за освобождаване от академична длъжност. Това трябва да е факт през 2019 г., пише в плана. Министерството на образованието и науката предвижда още заплатите на учените да се формират от два компонента - твърдо възнаграждение и бонуси според резултатите. Идеята е така да се повишат парите за по-добрите изследователи. Ведомството смята да определи нормативно минимални заплати за всяка академична длъжност. Университетите, БАН и Селскостопанската академия трябва да имат и механизъм за определяне на надбавки за научни степени, както и за актуализиране на възнагражденията. Целта е като цяло учените да могат да получават повече пари и това да направи изследователската дейност по-привлекателна. Предвижда се още въвеждане на четири категории учени-изследователи - постдокторанти, признати изследователи (доктор-изследователи) с конкурс за позицията за срок от максимум 4 години, старши изследователи-доценти, водещи изследователи - професори. За всяка категория ще има ниво на заплащане, зависещо от постигнатите резултати. През 2019 г. трябва да бъде създадена и смесена комисия с участието на синдикати, бизнес и "компетентни органи", която да разглежда условията на труд на учените и да предлага отпускането на целеви средства за дадени организации за подобряване на тези условия. Стимули за младите Предвиждат се и стимули за докторантите, както и въвеждането на постдокторанти и увеличаване на бройките за държавно финансирани докторантури. Министерството смята да регламентира нормативно и съществуването на докторантури, финансирани или съфинансирани от бизнеса. Ще се търси и начин за увеличаване на заплащането на докторантите, което беше увеличено на 500 лева, но все още остава под минималната заплата. Предлага се и да се осигуряват пари за научни изследвания на докторанти и представянето им на научни форуми. Ако обаче докторантурата не бъде защитена в срок, ще има "административна и финансова отговорност" за ръководителя на докторантурата, за самия докторант, както и за научното звено, в което работят. Връщане на учени от чужбина В плана се търсят и други механизми за подобряване на демографската структура на българската наука. "България страда от кризисен демографския спад. Тя има по-малко изследователи във всички основни категории в сравнение със средното за ЕС. Почти половината от преподавателите са над 65-годишна възраст и като правило по-младите изследователи мигрират в други страни от ЕС или в работни места извън науката", мотивират се от образователното ведомство и допълват, че качеството на научните изследвания зависи най-вече от човешкия потенциал. Предвижда се разработване на пакет за доброволно ранно пенсиониране с компенсация за загубения доход, както и въвеждане на механизми, които да не позволяват на университетите и БАН да държат на работа пенсионирани учени и преподаватели за сметка на младите им колеги. Освен с повишаване на заплатите, условията на работа и привлекателността на научната дейност, държавата ще направи опит да преодолее тези негативни тенденции с насърчаване на завръщането и включването на висококвалифицирани български учени, работещи в научни институции в чужбина. Това ще става чрез регламентиране на възможностите за частично назначаване на български изследователи, работещи в чужбина, в български университети и БАН за ограничен период. Ще се прави програма за връщане на български учени от чужбина или за посещения в български научни организации за обмяна на опит и контакти. Предлага се да се регламентират докторантури и постдокторантури със съвместно ръководство на български учен от чужбина и на такъв, работещ в страната. Медийни кампании За да осигури обществена подкрепа за науката и за привличане на млади учени, Министерството на образованието смята да популяризира научните изследвания сред обществото. За целта ще се прави специална програма, в която да бъдат включени водещи изследователи. Освен това се предвижда в програмите на държавните медии - БНР, БНТ и БТА, да се създадат рубрики за "повишаване на научната култура на обществото и за достижения в науката". Трябва да се популяризират водещи научни изследвания и да се води борба с "лъженауката", записано е още в плана. Той предвижда и мерки за стимулиране на приложните изследвания, включително със създаване на ваучерна система за финансиране на такива разработки. Отново ще се разработват мерки за възстановяване на връзка между науката и бизнеса, както и стимули за увеличаване на частните инвестиции в изследвания. България е сред страните в ЕС, в които фирмите влагат най-малко средства в наука и за финансирането ѝ се разчита основно на публични средства. По данни на Евростат едва 26% от добавената стойност на българската промишленост идва от иновации при 45% средно за ЕС.

Прочети цялата публикация