Фламандските полета или как и защо не трябва да забравяме уроците на историята

Най-голямото гробище в Западна Европа се намира във Фландрия. Това сякаш ни напомня за пореден път, че войната е нещо страшно, а разединението не води до положителни решения. 

Фламандската част на Белгия, като и други райони по света, се стремят към независимост, но тук историята ни дава своите поуки. Полякинята Хелена Бурджи, която запознава посетителите с историята на гробището, организира семинари, на които децата от различни точки на света се срещат през лятото и чрез уъркшопове се учат от грешките на историята, разказа:

"Намираме се в най-голямото в Западна Европа военно немско гробище от Втората световна война, извън Германия. В град Ломо, където сега се намираме, са погребани повече от 40 хиляди човека. В момента в Ломо има 33 хиляди жители, тоест говорим за по-голям брой загинали от броя на сега живеещите в града, дори е плашещо, нали. Гробището е издигнато през 1946 година. Белгийското правителство решава всички загинали по време на Втората световна война и които са били погребани безразборно, навсякъде из Белгия, да бъдат събрани на това място". 

На въпрос защо точно Ломо е мястото, избрано за това монументалното гробище, Хелена Бурджи обясни:

"Много са причините. На това място в Белгия имаше достатъчно голяма територия, на която да се отдаде нужното внимание на загиналите във войната. Това беше земя, унищожена от войната. Не забравяйте, че това е най-голямото гробище от Втората световна война, но има и погребани от Първата световна война над 500, които са прехвърлени от гробището Леополд. Естествено много хора реагираха остро при изграждането на това гробище, заради погребаните германци, сякаш чувствата на местните бяха наранени, понеже Германия прегазва Белгия и те не искаха германците тук. Доста жестоко звучи, но това е, което имаме днес, различни националности".

На това място има и нещо като крипта, където лежи красиво изваяно мраморно тяло, олицетворяващо загиналите във войната, а до него е вечният огън. Хелена Бурджи разказва:

"Това е мястото за молитва, където човек да се замисли за случващото се по света. Едно припомняне за войните и ужасите, които носят със себе си.  Виждате статуята, но тя сякаш няма лице и това олицетворява назнайните войни, които са загинали. Аз лично бих го нарекла „универсалния войник на света“. През 1946 година е построено това гробище, а в началото на 50-те, Немската комисия за грижа на военните гробове, взимат това място и издигат тази крипта. Повечето пари идват от дарения, а малка част от правителството. Това е международно гробище - има хора от цял свят и те имат правото да са тук за вечни времена. Криптата сега е празна и това голямо пространство го използваме за представяне на изложби, обучения".

Гробището заема 16 хектара, казва Бурджи и добавя: "Ако се приближим, ще забележим, че под всеки кръст има двама погребани. Виждате и от двете страни различни имена. Ако трябваше да се постави кръст по отделно за всеки един - тогава щяхме да говорим за двойно по-голямо гробище. Не всеки сме успели да идентифицираме. На всеки ред, във всеки сектор има и незнайни войни. 15 са националностите, които сме открили до момента. Повечето посетители си мислят, че са само германци, но не -  тук има унгарци, белгийци, италианци. 6000 са незнайните войни и това е доста голям брой. Но  виждате ли, дали сте бил добър, лош, дали сте бил бял, черен, тук няма значение - всеки е изгубил близък, брат,сестра, майка, баща. Нашата задача е да покажем тези 20 000 кръста. Не трябва да ги гледате като кръстове, а като 40 хиляди жертви. Всички те са имали своите мечти, желания, но болшинството са били родени в неподходящото време и на неподходящото място. Естествено тук има и хора, които са извършили военни престъплени. Виждате, че тук имаме и от най-лошите хора. Също така и най-младият загинал е погребан тук - 15-годишно момче, което е участвало във военните действия. А най-възрастният е загинал на 81 години. Погребани са и 63 жени, които са изпълнявали административни функции по време на войната".

Това гробище е поука за нашето общество, подчерта Бурджи и добави мнението си, че когато гледаме фламандските полета не трябва да забравяме за ужасите и безсмислието на войната.

Още по темата чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация