Действията на Тръмп към Иран донякъде напомнят за подготовката за войната в Ирак

Петнайсет години след като нахлуха в Ирак заради оказали се несъществуващи оръжия за масово унищожение и връзки с Ал Каида, САЩ отново се насочват към възможен конфликт с близкоизточна сила заради предполагаемо разработване на ядрени оръжия и подкрепа за тероризма.   Политиката на президента на САЩ Доналд Тръмп към Иран звучи притеснително позната на някои сегашни и бивши представители на САЩ, присъствали на подготовката на нашествието в Ирак през март 2003 година. В страната все още се запазва етническо и религиозно разделение и там все още са разположени 5000 американски военни.   В конфликта загинаха над 4400 американски военни и стотици хиляди иракчани. Много анализатори определят военните действия там като един от най-големите външнополитически провали на САЩ в съвременната история.   "Има притеснителни и зловещи" знаци в злоупотребата с разузнавателни данни тогава и сега, заяви Пол Пилар, който беше главният анализатор на разузнавателна информация на САЩ за Близкия изток от 2001 до 2005 година. "Основното, което се случва, е силно тенденциозно, селективно подбрано, в стил "знаем какъв е изводът" използване на разузнавателна информация, заяви той. Във вторник Тръмп изтегли САЩ от шестстранното споразумение с Техеран, което ограничава ядрената дейност на Иран в замяна на облекчаване на икономически санкции. Президентът заяви, че договорът, постигат при управлението на предшественика му от Демократическата партия Барак Обама, не обхваща иранската програма за балистични ракети, ядрената дейност на страната след 2025 г., нито ролята й в конфликтите в Йемен и в Сирия.   Тръмп не спомена оценките на американската разузнавателна общност и на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) на ООН, която изпраща ядрени инспектори в Иран, че Техеран спазва споразумението от 2015 година.   Вместо това, той се позова на серия ирански документи, разкрити от Израел на 30 април, които според него показват, че иранските лидери са излъгали, отричайки да са имали програма за ядрени оръжия. Макар че западни правителства и разузнавателни експерти не оспориха автентичността на документите, критици казват, че те не добавят много към предишните оценки, според които Иран е спрял през 2003 г. усилията си да разработи ядрени оръжия. Техеран нарече израелските обвинения "детински и нелепи".   Скоро след терористичния атентат, извършен в САЩ на 11 септември 2001 г., президентът Джордж Буш и негови високопоставени помощници се обявиха в подкрепа на инвазията в Ирак, позовавайки се на разузнавателни данни, че иракският президент Саддам Хюсеин имал връзки с Ал Каида и тайно разработвал ядрени, химически и биологически оръжия. Всички тези твърдения се оказаха неверни. Буш и помощниците му бяха преувеличили наличната разузнавателна информация, разчитаха на съмнителни твърдения от иракчани, намиращи се в изгнание, и пренебрегнаха противоречащата им информация. По някои точки ЦРУ и други разузнавателни агенции просто бяха сбъркали. Защо Иран не е Ирак   Представители на САЩ, както и аналитици във Вашингтон и в Близкия изток, предупредиха, че има ключови разлики между политиката на Буш в Ирак и подхода на Тръмп към Иран. Макар че решението на Тръмп във вторник засили напрежението в региона, както и пропастта между САЩ и европейските им съюзници, никой не предрича американско нахлуване в Иран.   "Въпросът е дали по отношение на оръжията за масово унищожение сме изправени пред същия сценарий, който се разви в Ирак и дали регионът ще бъде тласнат към война", заяви Файсал Абдул Сатер, ливански анализатор, близък до подкрепяната от Иран група Хизбула.   "От моя гледна точка ситуацията е различна, макар че нарасна степента на враждебност" между страните от Залива и Израел от една страна, и Иран от друга, заяви той. "Що се отнася до пряко нападение срещу Иран, то е малковероятно, защото по необходимост ще повлече пълномащабна война, която нито една от страните не може да си позволи".   Марк Дубовиц, главен изпълнителен директор на центъра за анализи Фондация за защита на демокрациите, зави, че до войната в Ирак се е стигнало отчасти заради идеята, че икономическите санкции, наложени на Саддам след нахлуването в Кувейт през 1990 г., бързо стават неефективни.   "Мисля, че в момента е вярно обратното", каза Дубовиц, отбелязвайки, че Тръмп изглежда подкрепя по-силен икономически натиск върху Иран, а не военни действия.   Въпреки различните инструменти, двама представители на САЩ, запознати с политиката спрямо Иран, заявиха, че вярват, че крайната цел на Тръмп в Иран е подобна на тази на администрацията на Буш в Ирак: замяна на антиамериканското правителство с приятелски настроено.   Но макар че увереността на администрацията на Буш, че благодарните иракчани ще посрещнат военните на САЩ с цветя, беше нереална, то "поне толкова наивно" е да се вярва, че "в Иран ще се установи демокрация", ако Ислямската република се сгромоляса, заяви един от представителите.   Нито Тръмп, нито войнствено настроеният му нов съветник по националната сигурност Джон Болтън са призовавали публично през последните дни за сваляне на иранската теокрация.   Двама настоящи и един бивш официален представител на САЩ заявиха, че на американските разузнавателни служби не е бил оказван натиск да предоставят доказателства в подкрепа на политиката на Белия дом, а вместо това са пренебрегвани.   Генералът в оставка Майкъл Хейдън, бивш директор както на ЦРУ, така и на Агенцията за национална сигурност на САЩ, определи като "забележителен" фактът, че Тръмп не е споменал оценките на разузнаването в речта си, с която обяви излизането от споразумението с Иран.   През февруари директорът на националното разузнаване на САЩ Дан Коутс заяви пред Конгреса, че споразумението с Иран е удължило времето, необходимо на Техеран да произведе необходимите материали за ядрено оръжие и е подобрило прозрачността на иранските ядрени дейности.   "Не става дума да им се оказва натиск да предоставят оправдания", заяви Хейдън за анализаторите от разузнаването на САЩ. Тръмп "нито се нуждае, нито иска оправдание".   По БТА

Прочети цялата публикация