БНР | 20.05.2018 09:30:55 | 445

Любомир Кючуков: След приетата в София декларация се замъгли хоризонтът за членството на Западните Балкани в ЕС


Проблемът не е, че няма конкретна дата за присъединяване на страните от Западните Балкани към Европейския съюз, а че след приемането на декларацията в София се замъгли хоризонтът за членството. Това коментира в интервю за предаването "Неделя 150" на програма "Хоризонт" Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения:

"Ако говорим за това, което се случи в София, аз бих разграничил събитието от политиките. Ние имахме едно успешно събитие, което постигна възможното, но ролята на едно председателство не е организирането на събития, а генерирането на политики и през призмата на политиките на Европейския съюз за Западните Балкани декларацията от София беше по-скоро крачка назад. Крачка назад както в сравнение със Солунския дневен ред, така и със стратегията на Европейската комисия, която беше предложена само преди три месеца. Липсват два основни политически момента в тази декларация, които очертават бъдещето на Западните Балкани. Изчезна изобщо темата разширяване. Терминът разширяване на Европейския съюз със Западните Балкани беше заменен с европейска перспектива. Всеки, който познава терминологията на Европейския съюз, знае, че това е най-ниският ангажимент към съответната страна, който незадължително завършва с членство".

Целият процес, свързан с разширяването, минава през няколко много трудни промени, на които трябва да станем свидетели. Това обясни за "Хоризонт" политологът Владимир Шопов, бивш съветник на външния и вътрешния министър:

"Най-същественият проблем е, че след 2008 година условно в Западна Европа, по-малко в Източна Европа, имаше една много дълбока трансформация на начина, по който се възприема света и на начина, по който се възприема мястото на Европа в света. За съжаление мястото на Западните Балкани и на цяла Югоизточна Европа не е особено видимо в тази нагласа, доколкото всички, когато погледнат към нашата част на света, виждат по-скоро рискове, отколкото възможности, нещо, което не беше по наше време. От тази гледна точка не е толкова изненадващо, че бюджетът на Европейския съюз е все по-неадекватен на задачите, които и елитите, и гражданите поставят. Въпросът за размера на бюджета е част от една много широка композиция от промени, на които трябва да станем свидетели, за да можем наистина да направим крачка напред".

Целта на срещата в София беше Европейският съюз да покаже, че е ангажиран със стабилността на Балканите. Това отбеляза за "Неделя 150" Бисерка Бенишева, член на Атлантическия клуб и бивш посланик в Унгария и Ирландия:

"Европейската перспектива, която беше препотвърдена със заключителния документ, все още остава с отворен времеви хоризонт, тоест ангажиментите, които бяха поети през 2003 година със Солунския дневен ред, че Европейският съюз ще стартира процес на стабилизиране и асоцииране на страните от Западните Балкани, за да се преодолеят последиците от войната в Югославия, да се постигне помирени между тези страни и те постепенно чрез процеса на асоцииране да стигнат до членство. Много е важно, че крайната цел на този процес е членство в Европейския съюз и това е едно обещание, на което ние като съюз трябва да удържим. Срещите на върха на Европейския съюз са рутинен формат. Съюзът постоянно се среща със своите глобални партньори. Новото е, че именно в Солунската декларация от 2003 година е записано като ангажимент да има редовни срещи на върха между региона и Европейския съюз, а този ангажимент досега не беше изпълнен".

Цялото интервю с Любомир Кючуков, Владимир Шопов и Бисерка Бенишева можете да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация