БНР | 21.05.2018 10:15:03 | 157

Софийската опера в Москва


„Гастролът на Софийския театър за опера и балет е важно събитие не само за българските музиканти, но и за руския слушател. Над 30 години не са идвали тук. И представянето на българските артисти водени от художествения ръководител и директор на театъра Пламен Карталов разкриха ярка панорама от шедьоври на световния музикален театър, които станаха забележителен връх в културния живот на Москва“ – пише докторът по музикознание Валерия Федотова. Тя припомня, че още през 1949 г. Любомир Пипков отива за първи път в Москва, където изнася концерт заедно в Леонид Коган и Мстислав Ростропович. По-късно Софийската опера представя оперите „Момчил“ и „Антигона 43“. Сега националният ни театър представя „Янините девет братя“ на Любомир Пипков, балетът „Корсал“ на Адолф Адам и „Пръстанът на нибелунга“ на Рихард Вагнер.
Цялата статия на Валерия Федотова може да откриете на сайта на операта.

А генералният директор на Болшой театър каза:
„Тези дни с Вас присъстваме на историческо събитие. От 12 до 21 май на нашите две сцени преминават безпрецедентни по мащаба си гастроли на Софийската опера и балет.
Ако през 20-и век с помощта на държавата културен обмен в такъв обем беше все още възможен, то през 21-и век не мога да си спомня случай, когато театър да е идвал при нас с такъв обширен репертоар.
Практически пет опери и един балет представят на московската публика колегите ни от България… Няма съмнение, че през тези дни ни очакват големи открития.
Желая успех на българските ни приятели в Болшой театър и незабравими театрални впечатления на московските зрители!“.

Ден преди да замине за Москва Милена Николаева потърси Костадин Андреев, изпълнителят на партията на Ангел, който сподели вълненията си и огромната отговорност, която изпитва той и неговите колеги от този гастрол на една от най-престижните световни сцени.


След завръщането си от Москва потърсих Габриела Георгиева, която представи ролята на Яна. „Операта е като едно пробуждане. Нещо, което те кара да се събудиш, да погледнеш света и да си кажеш „Господи, не искам да съм толкова лош“. Тук става въпрос точно за тази злоба, за завистта, за унищожението на красивото… Това е целта, да се покаже на хората, че в разрушението няма нищо хубаво. Съграждането е важно“.


Прочети цялата публикация