Трите въпроса, които Радев трябва да постави в Москва

"България има силна нужда от нормални, равнопоставени и взаимноизгодни отношения с Русия и именно заради тази потребност е необходимо проблемите да бъдат назовавани категорично, пряко, с необходимото уважение и да се търсят механизми и общи пространства на взаимен интерес, в които тези проблеми да бъдат решавани“. Това коментира политологът Огнян Минчев по повод визитата на президента Румен Радев в Москва.    Той посочи, че възродената геостратегическа конкуренция неизбежно ще се отрази на отношенията на България както с нейните партньори, така и със страни като Руската федерация, които влизат в „конкурентна схватка“ с тях.    "Но ако ние наистина претендираме, че имаме специални отношения с Русия, изградени върху някакви специфични близости – културни, исторически, религиозни – изградени между България и Русия, ние би следвало да използваме този исторически потенциал, ако претендираме, че той е наличен, именно, за да вървим в посока, която е обратна на това геополитическо противопоставяне, да вървим в посока смекчаване и в посока регулиране на отношенията – не само между България и Русия, но и между по-широките блокове, чиито представители се явяват те в съвременния свят", обясни Минчев пред БНР.    Той коментира, че посещението на президента Румен Радев в Русия потвърждава изразените от него публично позиции за вдигане на санкциите срещу Москва.    Според Минчев правомощията на българския президент не са високи, особено в сферата на икономиката, но "той може съвсем спокойно да постави въпросите, които засягат българския национален интерес, независимо от това дали те се намират в обхвата на неговите пълномощия и възможности за цялостно решаване“.   Минчев изброи въпросите, които според него би следвало да се поставят пред руския президент.    Първият от тях е за цената на руския газ за България, която, по думите му, вече три десетилетия сериозно надвишава средната цена на този природен ресурс в Европа.   На второ място - през последните 30 години остава нерешен и въпросът за руските входни мита за български стоки, като обмитяването на нашата продукция е по-високо от това за други бивши страни членки на Източния блок, воден от бившия Съветски съюз.   Възможността не само да се получава руски газ, но и да се транзитира също е на дневен ред, допълва анализаторът и подчертава, че както за Южен, така и за Северен поток, постигането на съгласие по този въпрос няма да е лесно от международна гледна точка и от гледна точка на законодателството на Европейския съюз.    Огнян Минчев посочи, че българският президент като държавен глава на страна член на ЕС и НАТО, трябва да изрази тревога от нарастващото напрежение в региона, особено в района на Черноморието и на Балканите.   Притеснително е и активно разширяващата се милитаризация на Черно море след анексията на Крим, както и опитите на руските специални служби да интервенират във вътрешните работи на балканските страни и да създават напрежение от типа на това, което се случи в Черна гора – опит за преврат, чиито следи водят до специалните служби на Русия.

Прочети цялата публикация