Леда Аврамова: Пътят на истинското знание е през намирането на личната цел

Българското училище не е в помощ на учениците и учителите. Това каза преподавателят по Английски език в 58 ОУ „Сергей Румянцев“ Леда Аврамова в интервю за предаването  „12+3“.

„В момента българското училище не ти помага да учиш, но ако можеш да се пребориш с него да не ти пречи би било добре. Това са отнася и за учениците, и за учителите. В много голяма степен обикновеното училище пречи на учителите да си вършат работата, така както те биха искали и би било полезно за децата. Така че пътят на истинското знание е през намирането на личната цел“, обясни тя.

Според нея най-важното в учителската професия е децата да усещат доброжелателност: „Тогава децата започват да те слушат и да ти вярват. Оттук тръгват нещата. Ако преди учителят пред черната дъска с белия тебешир е бил единственият източник на знание и човекът, който да удовлетвори вложената в човека потребност от знания, сега такива източници има много. Защо да повярваш на този пред дъската, а не на някой във Фейсбук, в интернет, на някой, който нещо ти казва. Ние трябва преди нещо да ги учим, да ги накараме да вярват в нас. Това минава през обич, през уважение към децата и през вяра, че те могат“.

Аврамова е бивш журналист, заменил професията си и тази на учител, чрез програмата „Заедно в час“:

„Преди да стана учител, се занимавах с пиар, завърших Журналистика, работех дълги години в БТА. В един момент реших, че искам да посветя живота си на нещо, което ми носи повече удоволствие, повече радост и, в което виждам повече смисъл. Затова реших да се насоча към учителството. Попаднах в програмата „Заедно в час“ и след това в 58-о училище/…/Много приятели и близки недоумяваха защо сменям работата си. Тогава синът ми, който беше 6-и клас ме попита: “Мамо, какъв е смисълът от твоята престижна работа, ако не си щастлива?“ Това за мен беше много голяма подкрепа и ме върна към истината“. 

Синът й Борис сподели: „Когато смени професията си ми стана приятно, защото знаех, че моята майка е щастлива. Наистина ме радваше. Аз познавам майка си отлично и мисля, че тя е добър човек и тогава си помислих, че учениците, на които тя ще преподава ще бъдат много щастливи с нея. Затова не се й притеснявах особено за проблеми в училище с нея. Повечето учители не биха могли да представят информацията по начина, по който майка ми го прави“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация