Аднан Хускич: В Босна и Херцеговина се утвърдиха практики, по-близки до Путин и Ердоган, отколкото до ЕС

"Султан Ердоган!" Това скандираха хиляди босненски мюсюлмани и турски гастарбайтери от целия Европейски съюз на митинг миналата неделя в столицата на Босна и Херцеговина  Сараево. Поне засега това остава единствената предизборна проява на турския президент на територията на чужда държава преди президентските и парламентарни избори в Турция, насрочени за края на юни.

Освен Турция, за избори се готви и Босна и Херцеговина, макар чак през октомври. Политическите съюзници Реджеп Ердоган и Бакир Изетбегович, представителят на бошняците в колективното босненско председателство, си направиха взаимна политическа услуга.

Как това ще се отрази на европейските аспирации на Босна и на междуетническите отношения в бившата югорепублика и губи ли Европа битката са сърцата и умовете на босненските граждани? Гледна точка политическия анализатор от Сараево Аднан Хускич за предаването „Събота 150“:

"Митингът, който Ердоган имаше в Сараево, макар и да беше подложен на определени критики от Европа, всъщност показа, че меката сила, с която е атрактивен Европейският съюз, до голяма степен е изгубена тук. Това, което произлезе, включително благодарение на факта, че Босна не е стара демокрация със зряла политическа култура е, че се появиха или утвърдиха политически практики, които са по-близо до Путин и Ердоган, отколкото до Европейския съюз или Съединените щати."

Запитан не е ли грешка разрешението Ердоган да проведе предизборен митинг на територията на Босна и Херцеговина, предвид отношенията на Сараево с ключови държави от ЕС, от които зависи европерспективата на страната, Аднан Хускич заяви:

„Не съм сигурен, че сме единствени. Мисля, че му беше позволено да води кампания и в Швеция. Така че беше изоставена класическата единна позиция на европейските държави. Затова за евентуалните последствия и вредни ефекти от това посещение не се говори прекалено много. Но това, което наистина стана обект на дебат е, че сред останалите държави, които забраниха такива митинги на Ердоган, изпъкват Австрия, Германия и Холандия. И тъй като Германия е една от страните с много приятелско отношение към Босна и Херцеговина, които я подкрепят всякак - и  аспирациите й към Европейския съюз и НАТО, може да се говори за евентуални отрицателни последици.“

За Ердоган това беше важен митинг, защото не се радва на много висока електорална подкрепа

В отговор на въпрос кой на кого е помогнал повече предизборно - Изетбегович на Ердоган или Ердоган на Изетбегович, политическият анализатор посочи:

„Трудно е да се прецени в този момент. За Ердоган това беше наистина важен митинг по простата причина, че той не се радва на много висока електорална подкрепа. Дори на референдума получи онова, което искаше, със специални усилия, съсредоточени върху диаспората. Под въпрос е до каква степен без такива митинги, насочени към доста многобройната турска диаспора на Запад, Ердоган би могъл да постигне резултатите, които иска, от предстоящите президентски и парламентарни избори. Затова бих казал, че прекият, и може би най-силен положителен ефект може да е за Ердоган. Второстепенен, но не и пренебрежим, е ефектът за Партията на демократическото действие, която преживява многобройни вътрешни проблеми под ръководството на Изетбегович. Тя залага на тази карта - на подкрепата от Партията на справедливостта и развитието. На картата Ердоган, който тук се възприема като много силен политик. За самата Турция тук се смята, че е все по-силна карта, защото тя се стреми към геополитическо влияние в региона на Западните Балкани. Етническите групи тук винаги търсят съюзници. Знаете, босненските сърби и хърватите имат съседни държави, които ги подкрепят изрично. Затова се налага усещането, че на бошняците, и по точно на една от техните партии, помага могъщата Турция.“

Турция, Русия, Европейски съюз - кой е фаворит в битката за влияние на Балканите, конкретно по отношение на Босна и Херцеговина

„Босна като Босна вече доста дълго време има все по-малко ясни държавни прерогативи. Или конкретно дефинирани държавни интереси, включително някаква конкретна външна политика. Това, което имаме, е пълна доминация на етническите групи и на етническите политически партии, които са подкрепяни от доста различни външни играчи“, обяснява Аднан Хускич и допълва:

„Що се отнася до политиката на Баня Лука, там е безспорна подкрепата на сръбските партии за Путин и Русия. Те искат възможно най-активно ангажиране на Русия в Босна и Херцеговина. Но това влияние повече се търси, отколкото се получава тук. От друга страна бошняците, по-точно една бошняшка партия, се обвързва здраво с Турция, макар да не се отказва нито от стремежа към Европейския съюз, нито към НАТО. Хърватските партии, разбира се, клонят към Хърватия. Много са силни връзките им с настоящата власт в Загреб, която е извънредно много ангажирана в Босна и Херцеговина и безпардонно се меси във вътрешните й работи. Но това не значи, че са толкова близки и с останалите членки на Европейския съюз.“

Външните фактори успешно експлоатират етническото разделение в Босна близо четвърт век след войната

Факт е, че има твърде много играчи, чиято сила варира с течение на времето. Европейският съюз през една значителна част от последното десетилетие нямаше политика или стратегия за Западните Балкани заради проблемите, с които се сблъскваше. И насред промените в геополитическите отношения - все по-дълбоките конфликти между Запада и Русия от една страна, и отвръщането на Турция от Европейския съюз от друга - Босна и Херцеговина се оказа в извънредно турбулентно обкръжение. И колкото и трудно в съвременния свят да може да се говори за напълно суверени държави, това, което имаме в Босна и Херцеговина, е пълно излагане на всякакви влияния - както на регионално, така и на глобално ниво."

Цялото интервю с Аднан Хускич чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация