К. Правов: Пълноценен разговор за трансформацията на Шенген може и ще има след 2019 година

На сесията на Европейският парламент ще бъде обсъден доклад за състоянието на Шенгенското пространство, в който за пореден път се призовава за приемането на България и Румъния в зоната за свободна търговия и движение. Основна тема в доклада е състоянието на зоната през последните години, в които страни от нея възстановиха граничния контрол заради засилените миграционни процеси. Докладът разглежда какво се случва от 2014 година с възстановените граници между държавите в Шенген.

Евентуалното приемане на България в Шенген може да бъде отчетено като успех за властта у нас, но ключовият въпрос е дали изобщо самото споразумение има бъдеще. Това заяви в предаването "Преди всички"по „Хоризонт“ анализаторът от „Екип“ Калоян Правов.

„Ключовият въпросът е: „Какво е бъдещето на Шенген и има ли такова въобще“, предвид абсолютната готовност на някои от националните държави да действат самосиндикално, което обезсмисля донякъде самия договор за границите“.

Страните, въвели охрана на границите си са се намирали на пътя на мигрантската вълна, припомни експертът и отчете, че влиянието на тази охрана върху икономиката на ЕС не е сериозно, отчете той

“Проблем има и трябва да се мисли за ново европейско решение, като се инкорпорират този опасения на част от европейците, които са дали  повод да се построят тези стени“.

„Дори и България да бъде приета в Шенген, ако това споразумение не бъде радикално променено, правителството не би трябвало да си го пише като някаква особена заслуга, въпреки че съм абсолютно сигурен, че точно това те преследва, предвид че надеждите ни за еврото бяха наскоро попарени“.

Българският национален интерес е влизане в Шенген, но влизането в зоната в този и вид, според експерта е „би било празен жест“.

„Европа е изправена пред разпад на много нива, включително на тази система. Трябва да се преразгледат много сериозно нещата и да се инкорпорират тези желания на европейците, които доведоха до популистката вълна не само по отношение на граници, по отношение на миграция, но и на икономика, на това как работи самият ЕС“.

Фокусът на българското европредседателство е бил „да бъде изпълнено без сериозни гафове, тъй като това е капацитетът,  който администрацията има“, убеден е Правов.

Пълноценен разговор за трансформацията на Шенген може и ще има след 2019 година, убеден е той.

„Евроскептична и популистка вълна ще бъде много по-силно представена в Европейския парламент, отколкото е в момента, защото, по традиция, националните проблеми предрешават и изборите за европейски парламент във всяка национална държава“. 

Прочети цялата публикация