Медици: Повечето от проблемите в здравеопазването са в регулаторната рамка

Група медици е обобщила проблемите в системата на здравеопазването и е предложила решения в документ, разделен на 10 модула, изпратен на Министерството на здравеопазването преди началото на новата година

Професор Захари Кръстев - специалист по гастроентерология и ръководител на клиника в болница „Свети Иван Рилски“, сподели за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“:

„Стараем се да примирим здравеопазването с висококачествената медицина. България никога не никога не е имейла по-добра медицина от тази в момента. Не знаем дали другите страни имат по-добра медицина. Нямаме добро здравеопазване, защото са правени десетки корекции, но те не са направени координирано. Ние се постарахме да предложим конкретни решения на част от проблемите“.

Според Кръстев, проблемът с доплащанията се крие в това, че „доплащането коригира разликата в цената между истинската стойност на услугата, която получава пациентът, и стойността, която осигурителната система е в състояние да му плати. Ако пациентът не доплати своя пирон в крака например, той ще ходи в гипс 90 дни, вместо 9 и цялото му семейство ще го обслужва…“.

….Държавата е длъжна да създаде механизми, с които да може пациентът, които е принуден да си купи става, да може да не го плаща в момента. Той е в ужас, дава 4000 или 6000 лева, а ако ги няма – няма да има операция. За тези неща не са виновни лекарите и трябва да се престане с този разговор“.

Кръстев е категоричен, че броят хоспитализации се повишава през годините, тъй като парите за болници са обвързани с хоспитализациите. Необходимо е да бъдат спасени и демографски дефинирани малките болници.  Реформата обаче би предизвикала големи недоволства на почти всички нива, категоричен е той. 

Професор Добрин Свинаров, който ръководи Клиничната лаборатория на Александровска болница, заяви по повод предлаганата Здравна карта, че не всички болници е необходимо да са на високо технологично ниво:

„Има болници, които изпълняват социални функции от характер, който не изисква високотехнологична медицина и е необходимо да съществуват.

Броят на леглата не се редуцира съществено. Това не е основният проблем на предложената Здравна карта. Проблемите са от друго естество. Технологичното определяне на броя специалисти, на броя специалности по зони и по региони е не съвсем адекватно. Има много неща, които трябва да се оптимизират, за да бъде действаща тази Здравна карта и оспорването на нейната състоятелност е много, много съществено“.

Според Свинаров, съветниците на примиера са го подвели по отношение на съществени несъстоятелности в системата на здравеопазване.

„Първото е макроикономическата несъстоятелност! Не е вярно, че България дава много пари за здравеопазване. България дават най-малко пари за здравеопазване на глава от населението в цяла Европа. От всичките 28 страни членки ние даваме най-малко. Даваме 10 пъти по-малко от средното. Следващата в списъка отдолу нагоре е Румъния. Тя дава два пъти повече на глава, отколкото България. Парите средностатистически не достигат два пъти“.

Не вярно, че основното разхищение се дължи на алчните лекари и на корумпираните директори. Основното разхищение е в несъстоятелността на здравната регулаторна рамка, която предпоставя нерационално използване на оскъдния здравен ресурси. Третото, което трябва да се преодолее, е, че не трябва да се противопоставят лекарят и пациентът“.

Прочети цялата публикация