Нов подвижен състав или нов модел на работа е необходим на БДЖ

Задължително трябва да се вземат мерки сега, държавата да отпусне средства и да се мисли след това за цялостното решение. Не заслужава 130-годишна компания като БДЖ да изпадне в такова състояние.

Това каза за предаването „Хоризонт за вас“ бившият директор на БДЖ Владимир Дунчев по повод отложеното с 10 дни спасяване на затъналата в дългове „Пътнически превози“ към БДЖ. Железницата има договор с държавата за извършване на обществена и държавата се задължава да отпуска ежегодно субсидия, за да може БДЖ да поддържа губещи превози в онези части на България, които нямат друга алтернатива, припомни той.  И обобщи:

„Тези средства явно са недостатъчни и трябва явно този договор, тази дейност да се преосмисли, да се измислят други системи и технологии за работа.

Най-вече трябва да се купи подвижен ЖП състав. Милиарди се влагат в инфраструктурата. Това е все едно да строиш писта за Формула 1, имаме на разположение москвичи и трабантчета“.

Дунчев препоръча да се търси сътрудничество с железниците на  Германия и Франция, но първо да се направи добър анализ защо железницата е в това състояние.

През през последните 10-15 години икономиката на България се е променила коренно и вече ги няма тези крупните производители като „Кремиковци“, „Химко“ „Плама – Плевен“ а железницата е запазила модела си на работа, въпреки че и страната се е променила и демографски.

„Много са големи проблемите в държавната железница. Трябва да се търси дългосрочно решение“.

Дунчев посочи като такива проблеми липсата на комбинирани превози, контейнерни превози и инфраструктурни терминали, старият подвижен състав и застаряването на кадрите.

Транспортният експерт Варужан Апелян коментира

„Задълбочена слушах какво каза господин Дунчев. Голяма част от нещата, които представи, ни дават една картина на железопътен оператор от 1980 година. Само че днес е 2018-та. Системата, която в момента имаме, е абсолютна анахронична. Не се басира на никакви съвременни транспортни технологи и решения“

Тарифирането на БДЖ е от 12 години, изтъкна Апелян,  според когото е необходима „тотално нова система, която да постави на първо място широкия обществен интерес“

Апелян коментира и дълговете на БДЖ:

„Имахме същата ситуация през 2001-02 година, когато също имаше над 150 милиона заем.  Когато се разделиха компаниите, държавата опрости този заем на БДЖ и започнаха на чисто преди 15-16  години. Виждаме че 15 години по-късно този цикъл се завърта и пак изпадаме в същото положение.  Сигурен съм, че сега държавата ще ги плати тези пари, но искам да попитам българско съобщество какво ще направим след 10 години, когато изпаднем в същата ситуация. Тази система не може да даде различен резултат, ако не се преструктурира напълно“

Държавата не е заложила никакви критерии, от които да зависят плащанията по договора с БДЖ за обществен превоз, коментира Апелян: 

Ако видите глобите  за 2015 – от 180 милиона - 900 000. Това значи 0,3% при супер лоши индикации…. В момента държавата плаща на БДЖ „на влак- километър“. Един влак се композира и тръгва. Ако тръгне до един час от  началона гара и въобще пристигне в крайна гара,  държавата плаща за този влак. Държавата въобще не се интересува колко хора има в този влак, дали той е в достатъчно добро състояние и с какво разписание се движи“.

Така ако догодина БДЖ превози 100 пътника, но влаковете направят 20 милиона километра, държавата пак ще плати 175 милиона лева, коментира експертът:

„Може да си представите цената един пътник да бъде превозен“.

Според Апелян, договорът с държавата трябва да е на пътникокилометри, за да има БДЖ стимул да привлича пътници. Той отчете, че за 10 години техният брой е намалял с 40-50%, а това не се е отразило на плащанията към БДЖ.

Много гари се намират на 10 - 15 километра от населените места и хората не са склонни да вървят един час пеша, за да се качат на тях, допълни ескпертът.

„БДЖ, ако иска да прави съвременен модел на транспорт, трябва да може да си купи автобуси. Те да спират в началото, в средата и  в края на селото и след да отиват за този влак. Ако влакът закъснее на гарата, автобусът да не каже „не ме интересува“, а на гарата да чакаме влака, защото хората трябва да се приберат по някакъв начин“.

Прочети цялата публикация