БНР | 09.06.2018 06:44:01 | 220

Паул Шмид: Спорното квотно разпределение на бежанци не е на първо място в дневния ред на австрийското председателство


„Европа на сигурността“ - под това мото Австрия поема ротационното председателство в съвета на ЕС от следващия месец. „Светът се променя непрекъснато. Партньорът ни САЩ става все по-непредсказуем, отношенията с Русия са в задънена улица, предстои Брекзит, а многогодишната финансова рамка на ЕС все още не е приета“ - така канцлерът Себастиян Курц обобщи условията, в които поема председателството в ЕС. Задачите, които си поставя консервативното правителство във Виена, където канцлерът Себастиян Курц управлява с крайнодясната „Партия на свободата“, коментира в предаването "Събота 150" Паул Шмид, директор на Австрийския институт за европейска политика. 

31-годишният амбициозен австрийски канцлер Себастиян Курц смята за едно от своите големи постижения като външен министър на алпийската република затварянето на бежанския маршрут през Балканите преди три години. С темата „миграция“ Курц спечели парламентарните избори миналата година. И знае добре, че именно миграцията е причината за разделението в Европа, за което говори при представянето на приоритетите на Австрия като председател на Съвета на ЕС. Паул Шмид откроява три основни теми за предстоящите шест месеца, на първо място миграцията.
"Сигурност, в смисъл на борба срещу нелегалната миграция, което от своя страна е свързано с трудната тема „обща европейска миграционна политика“. Свързано е и с укрепването на граничната агенция Фронтекс, със сътрудничеството с трети страни и не на последно място със сътрудничеството между службите за сигурност в рамките на ЕС. Втората тема е гарантирането на благоденствието в съюза и засилването на конкурентостта, което е свързано с дигитализацията и укрепването на вътрешния пазар. И третата точка за австрийското европредседателство е стабилността в страните от Западните Балкани, което на практика е продължение на приоритета на България за интеграцията на шестте държави."
Говорите за сигурност в Европа, която включва компромис по общата миграционна политика на ЕС. Тази седмица вътрешните министри очаквано не постигнаха напредък по темата, като редица държави категорично отхвърлиха предложения от България компромис за разпределянето на бежанците в страните от съюза. Сред тях е и Австрия с министър Кикл, който е представител на крайнодясната „Партия на свободата“. Как вижда Австрия компромиса?
"Австрийското правителство залага първо на разискването на теми, по които постигането на компромис е реалистично. Или с други думи, спорното квотно разпределяне на бежанци не е на първо място в дневния ред, а акцентът е поставен върху засилената охрана на външната граница на евросъюза, върху борбата с радикализма и по-тясната съвместна работа на службите за сигурност", подчерта Шмид.
Запитан това не е ли опит, Европа да се превърне в непревземаема крепост, защото австрийският канцлер говори за зони на сигурност извън пределите на съюза, където да се приемат бежанците и да се разглеждат молбите им за убежище Паул Шмид посочи:
"Ако фокусът е охраната на външните граници, дискусията във вътрешнополитически план става проблематична, защото носи определен популистки заряд. Но от друга страна граничната охрана е само част от общата миграционна политика. Охраната на границите започва далеч извън пределите на ЕС и включва освен разузнавателната дейност на службите и икономическа, търговска и не на последно място ясно дефинирана външна политика спрямо страните в съседство на евросъюза. За съжаление обаче, на фона на днешните настроения в Европа, темата се изчерпва с това, че ЕС иска да засили охраната на границите си."

През миналата година германският канцлер поде инициатива за подпомагане на страните, от където пристигат икономическите бежанци в Европа, за да се преборят причините за миграция. Как гледа Австрия на тази идея, която, естествено, струва пари:
"Тази идея се подкрепя, макар австрийското председателство да се фокусира върху охраната на външните граници. Освен това все още не е ясно, как може да изглежда тази помощ. Ако погледнем проектобюджета на ЕК за следващите седем години, то той предвижда утрояване на средства за финансирането на тази политика. Въпросът е обаче, че това е постижимо само, ако тези бюджетни средства бъдат спестени от други пера, или чрез увеличение на националните вноски. По въпроса с увеличаването на вноските, Австрия е категорично против. Но Австрия настоява за един по-ефективен разход на европейския бюджет, т.е. за едно разумно преразпределение на средствата. И както е известно, дяволът се крие в детайлите - кои трябва да са перата, от които ще се спестят средства, за да се финансира миграционната политика."
Това би дало силен аргумент в ръцете на популистите и крайната десница, която ще каже: "Ето, взимате пари от селското стопанство, от нашите фермери, за да ги дадете за мигрантите". "Тази дискусия в малките страни от ЕС винаги е придружена от повече шум, отколкото е нужно. Но нека не забравяме, че ЕС е един голям модел за търсене и намиране на компромис", смята Шмид.
"Но трябва и да сме честни - бюджетът на ЕС не е никак голям! Не може непрекъснато да спасяваш света и да даваш само 1% от брутния си вътрешен продукт! Голямата тема миграция и интеграция има отношение на практика към всички области на живота. Това е особено видно в Австрия, където в момента се опитваме да интегрираме над 150 хиляди души. Това е сериозно предизвикателство. И мисля, че много австрийци биха се съгласили с по-високи разходи, ако така бъде спрян притокът на мигранти.  
Ако ме питате, дали австрийците ще се съгласят на по-малко финансиране на други области за сметка на мигрантите, то отговорът не е толкова лесен. Въпросът е, дали новият европейски бюджет е достатъчно ефикасен, и дали националното правителство ще намери начин да подпомогне онези сфери, които ще бъдат ощетени от пренасочването на средства към миграционната политика. Политиците ще спечелят доверието на гражданите, ако действително успеят да наложат контрол върху притока на мигранти към Европа." 
Стана дума за ефективността на европейския бюджет, а австрийският канцлер тази седмица предложи една мярка, която би направила ЕК по-ефективна - именно намаляването на броя комисари от 28 на 18. Дали това ще се хареса на Брюксел?
"Едва ли. Нещо повече - тази реформа изисква единодушно гласуване. По отношение броя на комисарите Ирландия е много категорична и не би приела такова решение. Канцлерът Курц освен това предлага, ЕП да има само едно седалище - Брюксел, и да се лиши от Страсбург. Франция в никакъв случай не би се съгласила с това. Така че за мен това изказване на канцлера е по-скоро начин да се подхване дискусията за намаляване на бюрократичните разходи", изтъкна Паул Шмид.
Как гледа Австрия на предложенията на френския президент Еманюел Макрон за реформа в еврозоната, която според него трябва да има свой собствен бюджет и министър на финансите:
"Австрия е заела изчаквателна позиция. Ако тези нововъведения имат принадена стойност за ЕС, то Австрия сигурно ще ги подкрепи. Но за сега някак не можем да се отървем от усещането, че става дума за самоцелно изграждане на нови структури, и най-вече - с тази реформа ще се поемат отговорности, които Австрия не е готова да поеме, а именно чужди дългове. Правителството във Виена по-скоро смята, че трябва да се спазват сега действащите закони и директиви."


Цялото интервю чуйте и в звуковия файл.

Прочети цялата публикация