Журналистът от Ройтерс Гарет Джоунс: Приказките за Студена война са анахронизъм

Ставаме ли свидетели на установяването на нов световен ред на фона на събитията, белязали последните години? Доналд Тръмп дойде на власт в Америка и промени курса на американската политика, конфронтирайки се със западните си съюзници, започвайки търговска война, напускайки Парижката конференция за климатичните промени и излизайки от ядрената сделка с Иран. Великобритания гласува за излизане от ЕС, като проблемът с Брекзит разедини страната. Самият ЕС трудно решава неговите си проблеми. Наблюдава се нова конфронтация между Запада и Русия, заговори се за нова „Студена война“. Кръвопролитната война в Сирия продължава вече шест години без изгледи да се намери решение. Расте терористичната заплаха в световен мащаб. Има имиграционна криза.    

„Бившият китайски премиер Чжоу Ен Лай едно време е бил запитан какво мисли за френската революция и той е отговорил: „Рано е да се каже“. Така че мисля, че да се говори за нов световен ред, особено във времето, в което живеем, е трудно. Твърде рано е да се говори в широкия смисъл на термина. Но за всички нас, които живеем в това време и се опитваме да си го обясним изглежда, че живеем в превратно време, във време на трайни промени“, коментира редакторът от международния отдел на агенция Ройтерс Гарет Джоунс, който има богат опит като кореспондент в редица страни по света - Русия, Турция, Япония, Германия, Полша и България и има глобален поглед върху световните събития.

„Политическите промени в Съединените щати с избора на Доналд Тръмп и решението на Великобритания да напусне ЕС определено са епохални, повратни събития за тези страни. Русия се опитва отново да се наложи като водеща сила, въпреки че има големи икономически слабости. Виждаме Китай на път да стане най-мощната икономика. Статистически дори може да се спори дали Китай не изпреварва Съединените щати, които са в сериозен икономически упадък. ЕС е изправен пред много предизвикателства, като се започне от имиграцията, която е екзистенциален въпрос за страни на предната линия като Италия, и се приключи с появата на по-авторитарни политици като тези в Унгария и Полша. Германия продължава да е доминантна икономическа сила в Европа, но има по-различия визия как да се управлява съюза от тази на френския президент Макрон например. Така че има много напрежение, очертаващи се занапред трудности. Много малко са местата днес, за които може да се каже, че са спокойни.“

По време на срещата на Г-7 миналата седмица в Канада отново пролича разцеплението между западните съюзници. Каква е основната причина за това задълбочаващо се разногласие:

„Простият отговор, разбира се, е президентът Тръмп. Изборът на Тръмп изглежда като  „промяна на играта“ в Съединените щати. Той идва с много различни идеи за икономиката, глобалната сигурност. Изглежда като че ли той изпитва удоволствие да обижда и тревожи най-близките му съюзници - страни като Канада и Германия, и в същото време да се сближава с враждебна държава като Северна Корея. Но той говори с уважение и за президента Путин и за Си Дзипин. Така че Тръмп като че ли върши всичко без много да се замисля и трудно в този момент някой може да прогнозира какво точно ще се случи утре, да не говорим след шест месеца или година. Разбира се, Тръмп за разлика от Путин или Си Дзинпин, може да остане на поста максимум осем години в Белия дом,  а доколкото си спомням тези дни навърши 72 години, така че не е млад. Но предполагам той е точно отражение на промяната на настроенията  в Съединените щати с лозунга „Америка първа“, на който мнозина в лявото пространство, предимно интелектуалци, се присмиват. Този лозунг обаче намира дълбок отглас в Америка, която има огромен търговски дефицит и огромни дългове. Смятам, че Тръпм засяга конкретен, спешен и чувствителен въпрос.“

Според Гарет Джоунс не става дума просто за Тръмп - той е отражение на чувството на тревога в Съединените щати, че страната трябва да поеме голямото бреме да защитава съюзниците си в НАТО - както в Далечния изток - Южна Корея, Япония и Австралия, така и европейските страни:

„Все богати държави. И когато той казва, че тези страни трябва да харчат повече за отбрана и да не разчитат на Америка, много американци твърдо го подкрепят. Той е бизнесмен, той не е политик и със сигурност не е дипломат. Както казах, той обича да обижда хора, които Америка смята за приятели. Той не се страхува да спори, мисли по собствен начин и докато някои американци просто харесват това, докато други са ужасени от този стил на ръководство. Ако на срещата на Г-7 миналата седмица бе Клинтън, а не Тръмп, нямаше да говорим за разединен Запад. С поведението си на срещата на Г-7 в Канада, с отказа от Парижкото климатично споразумение и ядрената сделка с Иран той се опълчи на най-близките съюзници на Америка. Така чене страните от Запада са се хванали за гушите, а по-скоро Тръмп се дърпа от традиционното партньорство. Другите лидери - Меркел, Макрон, Мей, Абе и Трюдо се опитват да си обяснят тази голяма промяна. Америка толкова дълго време е била „незаменимият фактор“, както те смятат, говорейки за нейната роля, за икономическата и военната й мощ и подкрепата на западни институции като Международния валутен фонд, Световната банка и световната икономика изобщо.Що се отнася до сигурността, Америка е най-голямата сила в НАТО, на която разчитат Европа и останалите.“

Времената настина са много объркани и е лесно е да се говори за Тръмп, да му се присмиваме, защото той е толкова неконвенционален и толкова по-различен от който и да е друг лидер на голяма държава, смята Гарет Джоунс:

„Не съм сигурен дали той има някаква стратегия, но със сигурност знае как да изненадва дори членовете на собствения му екип, които често не са напълно информирани до края на събитието какво той мисли и какво казва. Срещата с Ким Чен-ун бе типичен пример. Той говори с него за отмяна на военни учения и премахване на всички икономически санкции. Разбира се, по-късно екипът на Тръмп обясни, че има условия за това - като пълното разоръжаване на Корейския полуостров. Но Тръмп казва това, което му е на езика без да се замисля за последиците и неговите съветници са постоянно нащрек и заети да разясняват какво точно се случва.“

Освен факторът умора от конвенционални политици, доколко опасен е този модел и могат ли други страни да последват примера с Тръмп:

„Понеже Съединените щати са най-могъщата държава в света, е много важно кой е в Белия дом. Особено когато човекът е бомбастичен, колоритен и непредсказуем като Тръмп. Но гневът, негодуванието и до известна степен отчаянието сред американците, които гласуваха за Тръмп и го доведоха в Белия дом,  не са характерни само за Съединените щати. Всички големи демокрации като Великобритания, Германия, Франция до голяма степен се сблъскват със същите проблеми. Сред тях са западането на традиционното производство, опитът да се преобразова работата сила - не винаги успешно и много трудно, бързите темпове на технологичните промени, които носят на всички нас големи изгоди, но и ни лишават от работни места. Същото се отнася  и за сферата на услугите. Вече не е фантазия да се говори, че до 15-20 години роботите, изкуственият интелект, ще вършат работа, която много от нас - журналисти, лекари, адвокати вършат сега. Както в Америка, така и в Западна Европа витае усещането, че либералният елит вече достатъчно дълго диктува не само икономическата,  но и социалната политика.“

„На Запад сега говорим за културни войни, които са  особено интензивни в Съединените щати, които са огромна държава и многокултурно, многоетническо общество. Знаем добре за напрежението между бели и черни. Въпроси като правата на гейовете и феминизма водят до разногласия. Много хора се чувстват застрашени при защитата на малцинства от всякакъв вид. Мисля, че голяма част от бялата работническа класа в Америка смята, че дълго време е пренебрегвана от политиците и това е основата на Тръмп, той обръща внимание на тези хора“, отбеляза още Гарет Джоунс.

За него вотът за Брекзит преди две години в крайна сметка е бил не толкова за напускането на Европа:

„Британците като цяло не се интересуват от Европа като проект. Мнозина не знаят много за Европа и дори не разбират какво се случва. Социално-икономическите проблеми обаче са реалност и много от хората гласуваха "за" Брекзит, защото това бе начин да се натрие носа на либералния политически елит, който ръководи страната толкова дълго време, както чрез консервативни, така и чрез лейбъристки правителства.“ 

„Терминът Студена войнасега е фраза с променено значение. Старите хора я помнят, но новото поколение няма представа за какво става дума и това е лесно поставян етикет“, казва британският журналист, запитан дават ли отношенията между Русия и Запада основания да се говори за нова Студена война.

„Мисля, че е подвеждащо да се говори за Студена война.Русия няма идеология, която да изнася, както беше по време на комунизма. Тя няма възможността и властта да го прави, но дори и да ги има, не смятам, че се интересува от неща като нахлуване във Великобритания или Германия. Става дума повече за опит на Русия да защитава интересите си по начина, по който Путин разбира това, и да разширява влиянието си където може. Но днес Русия е сравнително слаба държава. За страна с нейните размери тя има по-малка икономика от Германия, дори от Великобритания или Франция. А в съвременната ера икономиката е всичко, тя показва колко мощна е дадена страна.“

Гарет Джоунс смята, че руският президент Владимир Путин много умело използва отслабената си позиция след като Русия загуби сателитите си от комунистическата ера и повечето от тези страни, които са в Европа, са членки на НАТО и ЕС.

„Исторически, традиционно, Русия се чувства застрашена отвън. Тя два пъти е нападана - първо от Наполеон, по-късно от Хитлер, с опустошителни последици за руския народ. Така че е разбирам този традиционен исторически страх и недоверие на Русия към Запада. Но вместо да говорим за Студена войнапо-скоро можем да приемем Путин като хитър тактик, който, подобно на джудист, какъвто е, се опитва да превърне руските слабости в силни страни. Или поне се опитва максимално да използва слабостите на смятаните от него за врагове - предимно на Запада.Аз не мисля, че Западът е неприятел на Русия. Богатите руснаци изпраща децата си на училище във Великобритания. Те купуват къщи в Лондон. Това, според мен, не е поведение на хора, които искат да превземат Острова. Приказките за „Студена война“ са анахронизъм. Но Русия си има собствена идея за нейните интереси, които не е задължително да съвпадат с нашите интереси, така че Путин ще продължава да използва слабостите на Запада.“

Журналистът е на мнение, че западът трябва да се ангажира с Русия, както това стана с Иран. Няма големи разминавания между Запада и Русия и по климатичните проблеми и има важни сфери, в които Русия и Западът могат и трябва да си сътрудничат. „Трябва да работим с Русия, да намерим общ език, въпреки предизвикателствата и проблемите“, убеден е Гарет Джоунс.

Прочети цялата публикация