БНР | 24.06.2018 08:11:37 | 184

КНСБ: Решенията в законопроекта за личната помощ се разминават дори с очакванията на протестиращите


„Ние не сме отхвърлили личната помощ като институт, а напротив. Мястото на личната помощ обаче е в Закона за социалните услуги и в Закона за хората с увреждания“. Това каза в предаването „Неделя 150“ Адриана Стоименова, зам.-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.

„В Глава 3, в момента се пише Законът за хората с увреждания, личната помощ е в подкрепата и индивидуалната оценка на лицата с увреждания. Той е обсъден и участващите представители от палатковия лагер не са възразили да бъде там – това е наше предложение. Всяка социална услуга ли трябва да има отделен закон? Трябва ли да има лична помощ за всички лица, които имат необходимост от тази услуга, и трябва ли да се постигне отново сегрегация, да не се включват тези лица в обществения живот? Не е ли целта да има подходящи социални услуги, работни места, образование, така че лицата с увреждания да бъдат пренасочени към активни форми на участие“.

Майки на лица с увреждания /вече навършили 18 години/ имат нужда от социални услуги, в които тези лица да бъдат включени, от форми на квалификация и обучения, така че след това те да имат възможността да бъдат включени във форми на заетост и лицата с увреждания, които вече са пораснали, да имат своето място, така че да са икономически активни, обясни Стоименова и добави:

„Има форми, така че лицата да не се върнат обратно в домовете. Ние вече над 20 години се борим това да не се случва, да не вървим назад. А личната помощ, ако се предостави в този вариант, който е разписан в Закона за личната помощ – тази опасност стои на дневен ред“.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че е нужен повече диалог. Той добави:

„Това, че някой е писал закон година и половина не му дава основание да твърди, че това е най-вярното решение. В този диалог не може да има един, който да си присвоява последната инстанция. Когато се стигне до решенията - няма как решения, свързани с услуги и права, да не струват пари. Финансирането на личната помощ, когато тя се регламентира ясно в Закона за социалните услуги, ще стане ясно колко допълнително средства са нужни. Вече тази сметка излиза на преден план. От друга страна – това няма да реши проблема може би на поне 1/5 от всички тези, които са с най-тежките увреждания. 530 хил. са хората с увреждания по данни на НОИ, а по данни на Агенцията на хората с увреждания – те са над 640 хил. Може да има различни решения. Няколко се оформят вече в различните дебати. Предполагам, че следващите няколко дни ще бъдат казани допълнителни конкретни виждания, които касаят добавката за чуждата помощ, интеграционните добавки и как децата да бъдат извадени пред скоба. 27 хил. са децата с над 50% увреждания, а тези, които бяха коментирани през тези няколко седмици, са далеч по-малко. Ако разширим малко кръга на най-тежките случаи, сигурно ще говорим за поне едни 100-150 млн., които финансовият министър няма как да не намери, ако иска частично поне да придвижи напред финансирането на правата, а в следващия бюджет и на услугите, които ще искат все повече пари, за да бъдат адекватно финансирани“.

Според Пламен Димитров в голяма степен майките са подведени: „Има изключително тежки случаи на несправяне заради финансовата или административна безхаберност, които обаче проектозаконът за личната помощ въобще не адресира. 80% степен на увреждане на дете до 18 години или над тази възраст въобще не се покрива от проектозакона на омбудсмана Мая Манолова, а част от майките, които са на палатковия лагер, са с такива деца. Нещо се загубихме в превода. Един говори едно, друг иска друго. Предлаганите решения се разминават драматично с очакванията, дори и на тези, които протестират. Трябва да се върнем към общия поглед“.

„Дали трябва допълнително да се отвори възможността на майките, които имат деца до 18 г. с 90% и повече увреждане, да се включат във възможността да ползват личен асистент сега – преди да е регламентирана услугата през Закона за социалните услуги, защото те в момента са изключени от тази възможност. Може би и това е една от причините те да са нервни и да искат оставки веднага. Трябва още веднъж разговорите да се проведат. Апелирам и очаквам майките да се включат в този диалог. Това е пътят според мен следващата седмица, за да се стигне до решения“. 


Прочети цялата публикация