Балканският младеж не се интересува от политика и вярва в брака, сочи изследване на Фондация „Фридрих Еберт“

Фондация „Фридрих Еберт“ проведе едновременно в 10 балкански държави изследване, наречено „Младежко изследване на Югоизточна Европа“ 2018 година. Предварителните данни бяха представени на международна младежка конференция в Загреб на 20-21 юни. Резултатите са интерпретирани в доклад под общата редакция на Петър-Емил Митев и Борис Попиванов.

В интервю за предаването „12+3“ анализаторът Борис Попиванов обясни, че самото изследване обхваща теми от свободното време на младежта до образованието, ценностите, политиката, реализацията.

Изследването показва, че се наблюдава стабилизация на социално-икономическите статуси на младежта.

„Няма тенденции към рязко обедняване или нещо подобно. Този медал обаче има и своята обратна страна. Това е, че възпроизвежда социалните неравенства по начин, по който става много трудно младите бедни да станат богати. Наблюдаваме бедност, която не се разширява, но се възпроизвежда и създава доста поляризиран социален облик на българското общество. Това трябва да бъде от значение за политиците, когато правят решения“, обясни Попиванов.

Друга любопитна тенденция е сближаването между поколенията, както и популярността на брака: „Междупоколенската връзка се засилва, както и консервативните нагласи на българската младеж. Все по-голяма степен младите си представят своето бъдеще в семейство с юридически оформен брак. Все по-голяма е степента на сходство между възгледите и ценностите между родители и деца. Никак не са малко и тези, които биха искали възпитанието, което им е дадено от техните родители, да бъде приложено спрямо техните деца. Заедно с това има тенденция към отрицание на хомосексуалността в сравнение с данни от преди 4 години. Все повече и повече малкото семейство се превръща в крепостта на младия човек и това се осъзнава от младите.“

Сред младите се забелязва и липса на политически интерес и политическо включване, сочи още проучването: „Говорим не само за членство в политически партии, но и за доброволчески дейности, участие в различни организации и т.н. Никъде, с изключение на гласуването, не се стига до по-високи дялове от 10%, т.е. младежта е дистанцирана от институционалната политика в много висока степен. Тя не предлага никакви шансове на младите да видят себе си, да видят своя перспектива. Затова и солидарността и социалността са на лице, но не се търсят през институциите, а през личните връзки, семейството, през микроструктурите на обществото. Там младите хора се чувстват най-сигурни“.

България продължава да бъде, заедно с Македония, единствените две страни в целия регион, където доминира дясната самоидентификация: „ В настоящото изследване 7% от младите се определят като леви, срещу 24%, който се определят като десни, над 20% са в центъра, и над половината не могат да се определят по тази скала. От друга страна има изключителен ръст на придържането на социални ценности, на леви приоритети. Над 90% от младите хора се съгласяват с твърденията, които са им отправени по време на анкетата, че държавата трябва да се грижи за всеки член на обществото, че трябва да се намесва в по-голяма степен в икономиката, солидарността и свободата“, обясни Борис Попиванов.

Изследването показва още, че сред младите е много високо доверието в социалните мрежи, за разлика от доверието в телевизията или вестниците. „Почти никой от младите хора не съобщава да чете вестници, но интернет пространството е наистина вече светът на младия човек в много висока степен и това ще продължава да бъде“, заключи анализаторът.

Подробности чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация