Радиоенциклопедия „Природни резервати в България”: Резерват „Стара река”

По скалния корниз на каньона над Стара река понякога се появява смятаният за изчезнал у нас рис. Височината на скалния масив достига 2 000 метра, но рисът се движи безшумно и уверено по ръба на скалата. Най-често го виждат зорките очи на скалния орел, на сокола скитник и на белоопашатия мишелов. От тях не може да се скрие нито една живинка и през деня, и през нощта на територията на резерват „Стара река”. Птиците кръжат над каньона в търсене на храна и в полет на воля. От пролет до есен в скалите над Карлово гнездят и черни щъркели, които също са под закрилата на закона.
В природния резерват и в националния парк „Централен Балкан” са установени редки местообитания на десетки растителни видове, намерили благодатно, защитено място по южните склонове на Стара планина. Впечатляващ е броят на редките видове растения тук. В Червената книга на България са вписани над четиридесет и пет вида. Почти половината от тях са български ендемити като кернерова метличина, троянска камбанка, български ранилист. Резерватът опазва уникален комплекс от горска растителност със съобщества от четири или пет дървесни вида - смесени гори, обитавани от мечки, елени, сърни, златки, диви кози... Стара река е една от най-красивите ни старопланински реки. По нейното течение се образуват множество вирове и водоскоци.
По ръбовете на огромните скални масиви по двата бряга на реката минават границите на резервата „Стара река”. Разстоянията от масив до масив от двете страни са толкова големи, че едър човек, застанал на някое от погледните места, се вижда в размер по-малък от един сантиметър. Една прашинка в това почти недостъпно за него царство на дивата природа. И слава богу, за да се запази спокойствието и оцеляването на многобройните обитатели и владетели на красотата на природния резерват „Стара река”. За него разказват експертите по биоразнообразие Георги Гугушев и Юлиан Маринов.

Прочети цялата публикация