Над 1 220 000 са необитаемите жилища у нас, необходим ли е по-висок данък

Над 1 220 000 са необитаемите жилища в България или 31 процента от всички. Според проекта за Национална стратегия за жилищна политика 2018-2030 трябва да се помисли за увеличаване на данъците върху трети и четвърти имот. По този повод урбано-социологът архитект Искра Дандолова - изследовател на жилищната и градската политика, която има и докторат по „Философия на града“ от Франция – коментира:

„Никак не ме учудва високият брой празни жилища. Това беше заложено още преди години, когато се затваряха училищата. Не може да има развитие в едно населено място, когато няма деца. Ще минат няколко години и след това какво остава -възрастните хора и пенсионерите, а тези жилища, които са били на семействата с деца остават празни. Може да се ползват като второ жилище, но това село или малък град е обречено на запустяване“.

Строителството не може да не се развива и нови типове сгради и жилища ще се появяват, категорична е тя. Когато хората нямат поминък в родните си места, те логично мигрират, стремят се да отидат там, където има добри условия и да изоставят онези места, където те не са добри, но кой ще купи жилищата им в селата или в малките градове, попита тя.

Статистиката у нас е бедна и не дава данни за броя на бездомните българи, отчете Дандолова. Друг проблем е, че общинският жилищен фонд е бил разпродаден, а той на практика е осигурявал социални жилища за около 10-15% от населението.  Сега общественият жилищен фонд е сведен до символичния дял от 2,4%. Нямаме и политика за усвояване на жилищния фонд от чужденци:

„Има над 350000 имота, продадени на руски граждани, над 50 000 - на англичани и така нататък. Какво става с тях? Ако сложим по двама - трима души да живеят във тях, стават над един милион чужди граждани у нас. Как ние печелим от тях? С това само, че сме им продали нашата българска земя и те ползват нашите блага“.

Илияна Павлова от Българската стопанска камара е категорична, че ние не можем да принудим хората да не купуват повече жилища. Общините обаче трябва да имат важна роля за отчитане на живеещите и обвързването им с данъците, с което може да се избегне и явлението „скрит наем“.  Тя напомни, че воденето на точен регистър на живущите позволява по-добра политика в региона. Според БСК част от сумите, които се събират в такса „битови отпадъци“ трябва да станат част от данъка на съответните жилища - елемента за поддръжката на обществените места.

Прочети цялата публикация