Националната библиотека изрази готовност да помогне на БНР за засегнатите от наводненията документи

Националната библиотека изрази готовност да помогне на БНР за засегнатите от наводненията документи. Това заяви в предаването „Хоризонт до обед“ директорът на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ доц. д-р Красимира Александрова. В края на миналия месец част от Фонотеката на БНР беше наводнена в следствие на обилните валежи. 

„Бих могла да предложа вариант, след като документите, засегнати от вашите колекции, бъдат изсушени, ние бихме могли да направим няколко зареждания на нашата камера за аноксия, за да бъде предотвратена опасността от поява на някакъв вид микроогранизми, които могат да ги унищожат“.

Доц. д-р Александрова обясни, че самият процес на изсушаване провокира възможността за поява на плесен и гъби, които се разпространяват много бързо и това създава проблеми за целостта на самите документи, дори след тяхното изсушаване.

Директорът на библиотеката обясни какво трябва да се прави в при наводнения и засегнати документи: „В момент на повишена влажност, да не говорим за наводнение, 24 часа след това трябва да се предприемат мерки и да се започне изсушаване. Първото, което трябва да се направи, е да се освободи наводненото пространство и съответно документите да се изнесат в сухо помещение, да се започнат действия за изсушаване на самото помещение и неговата дезинфекция. След като документите са изсушени и обработени, трябва да бъдат върнати в здрава среда. Проблемът е изключително тежък и всяка минута е ценна. Това, което трябва да се направи с намокрените документи – първата стъпка е да се предприемат действия за тяхното изсушаване. Единият е замразяване във вакуум. Това, което се прави в България, е да се вкарат мокрите документи в хладилна камера и след това да започне последващо бавно размразяване. Необходим е човешки ресурс. Това е временно решение, което дава възможност за постепенно обработка на документите. Би могло да се използват доброволци. Вариантът, който можем да приложим с тях, е да се използва филтърна хартия, която да се подреди между страниците на засегнатите документи. Ако те са по-големи, трябва да са в изправено състояние. Трябва да се осигурят абсорбатори или вентилатори, за да се ускори процесът“.

В Националната библиотека документите се съхраняват от приземните етажи до подпокривното пространство, подчерта Александрова и добави, че най-ценните документи се съхраняват в специални архивни кутии, като има и други методи за специално съхранение.

Общият фонд на Националната библиотека надхвърля 8 млн. документа. На този етап дигитализацията не е повече от 10%, каза директорът. По думите й този процес трябва да се ускори:

„Планираме в края на септември да стартираме национална кампания за ускоряване на дейностите по дигитализация в Националната библиотека. Надявам се да имаме сериозна подкрепа. По отношение на дигитализацията България изостава като цяло, библиотечните дейности. Един от най-сигурните начини за дългосрочно съхраняване на дигитални ресурси са микрофилмите“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

Прочети цялата публикация