БНР | 08.07.2018 11:58:32 | 89

Тихомир Безлов: Има драматично свиване на финансирането на печатните медии спрямо 2009-а


Трябва да видим как ще бъдат приложени предложенията за изваждането на светло на кредитирането на медиите и получаването на пари по него комуникационните стратегии на европейските програми

Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Една от слабостите на българската среда е, че има закони, но няма кой да ги приложи, констатира той:

„Като цяло, мисля, че не е толкова лошо, че ще се направи някакъв опит да се извади на светло финансирането и собствеността.  Друг е проблемът -дали можете да го направите, защото има много техники, които мога да скрият реалното финансиране. Сещам се за руските бюджети, които се отделяха в определени периоди, за да се влияе на българското обществено мнение. Те са много трудни за доказване. Добре е, че се случва това усилие. Не мисля, че това са големите, реални проблеми на българските медии. Според мен, огромният проблем, който виждаме в България, в Източна Европа и в някои западни демокрации е, на практика, счупването на стария модел на финансирането на печатните медии. След експлозията на интернет мрежата, на практика имате разрушен модел, през който може да финансирате този тип журналистически разследвания и предаване на общественото мнение по простата причина, че не може да финансирате стария голям вестник. Това можете да видите в САЩ - огромни градове са без печатни медии. В този смисъл темата за хартията е отживелица. Големият проблем е да имате качествени журналисти, които да могат да работят финансирани от някакъв модел“.

Липсата на нормална медийна среда проблем за България, коментира Безлов.

Локалните медии практически в момента са мъртви. До 2009-та година вие може да намерите на локално ниво някакви журналистически разследвания, текстове. От кризата нататък виждате абсолютно отсъствие на такива анализи. Тези хора, които са работили някак си в медиите - всичко това го няма вече.

На национално ниво, ако сравните бюджетите до 2009 година през 2015 година има достатъчен спад - да кажем на една трета беше останало финансирането. Сега погледнах новите данни, които имаме за 2016-та и бюджетите вече са примерно една десета от това, което е имало 2009 година.

Ако се опитате да намерите някакви данни за финансиране, няма или почти няма. Дори контакти не може да намерите с кого да се свържете в някои градове“.

Финансирането на медии в страната е в огромната си част свързано с местната власт през европейски проекти или местни бюджети за PR, комуникации и т.н, коментира той.

„За мен, това е гигантски проблем, защото медиите са като инфраструктура. Ако нямате хора които търсят информация и предлагат информация, вие имате всъщност един мъртъв град - в този град няма дискусии какво се случва“.  Социалните мрежи нямат модел за финансиране, освен дарения на хората, а и България почти няма блогъри.

"Битката за влиянието някак си се очерта през 2013-2014 година. Вълната срещу Пеевски бе вълна, на практика, на Фейсбук. Протестите бяха организирани през Фейсбук. Тогава видяхме създаването на качествено съдържание точно от медиите на Пеевски, което предлагаше аргументи срещу протестиращите. Възникнаха и така наречените контрапротестиращи, които се опитаха да повлияят на сблъсъка. По-късно този модел се разви в Украйна. Много технологии се откриха тогава, но и в България бяха открити много - създаване на съдържание, намиране на хора които ги разпространяват - така наречените тролове, разделяне на троловете от агентите на влияние - обществените известни хора, организиране на тези мрежи - така наречените анонимни сайтове... В България има около 200 такива сайта, които генерират съдържание“.

На национално ниво също има драматично свиване на финансирането на печатните медии. На практика, в България финансирането се концентрира в телевизиите. Въпреки че рекламният пазар расте, двете големи частни групи изсмукват около 90% от бюджета. 

„Алтернативата, която се очертава, гледайки рекламните приходи как се разпределят, са новите медии. Google и Фейсбук изведнъж се оказаха много бързо растящи и продължават да отнемат рекламен бюджет от големите национални частни телевизии.  Всъщност, за тях голямата заплаха са новите медии“.

Честно субсидиране на малки местни медии е единствения начин за създаване на инфраструктурата за смислени локални дискусии, смята Безлов.

Падането на качеството на хората, които произвеждат информация, влияе включително и на политическите елити, каза той. 


Прочети цялата публикация