БНР | 15.07.2018 09:44:06 | 150

Георги Пирински: ЕС навлиза в новия програмен период без ориентири


Трите ориентира на българското европредседателство – консенсус, кохезия и конкурентноспособност останаха неизпълнени. Това каза в предаването „Неделя 150“ евродепутатът Георги Пирински от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. По думите му, „разломите в ЕС не се преодоляват и в отделните държави социалните различия нарастват“. Възловият проблем, който според Пирински остава открит е, че Европейският съюз навлиза в новия програмен период след 2020 година без общ документ, какъвто беше Стратегията „Европа 2020“ и без ориентири.

Това, което направиха българското правителство и българското председателство, никак не е малко, но то се вписва в контекста на една линия, която не е чисто българска, посочи Пирински:

"Няма съмнение, че това, че по време на българското председателство темата за движението на страните от Западните Балкани към Европейския съюз беше поставена. Това е безспорно. Този въпрос възникна и беше поставен може би не само и не толкова по инициатива на българската страна, а във връзка с едно усещане в средите на Европейския съюз, че държавите от Западните Балкани се отдалечават от Европа, че в тях търсят все по-осезаеми позиции и влияния държави като Турция, като Русия, даже като Китай и това предизвика определена тревога и загриженост какво става в един район, който е европейски. Тъй че активността на българската страна трябва да бъде отчетена в контекста на тази обща загриженост."

Според Георги Пирински българската администрация е акумулирала управленски опит, което е било отбелязано и заради детайлното познаване на отделните досиета по време на председателството, както и на позициите на страните-членки по всяко от тях.

Евродепутатът от ГЕРБ-ЕНП Емил Радев смята, че свършената около европредседателството работа е огромна – както от страна на министерствата, така от експертната общност и евродепутатите:

"Всичко беше на ниво. Такова впечатление оставихме. Заседанията бяха страшно много - само 136 триалога между Парламента, Комисията и Съвета са се провели, 1 523 заседания на работни групи. Това е огромна работа. Разбира се, тя даде резултат. Успяхме да постигнем амбициозната задача да градим мостове и да бъдем медиатор, който води конструктивен диалог и да сме резултатно ориентирани. По всички приоритети, които си бяхме поставили, ние постигнахме успехи. Затворихме много важни досиета."

Относно темата за Дъблинския регламент, сочена от опозицията за слабо място на европредседателството ни, Радев заяви, че тя занимава вече четвърто поредно председателство и вероятно няма да бъде завършена и през следващите две. Мотивите на Франция и Холандия срещу българското членство в Шенген не са свързани с обективните технически критерии, които сме изпълнили отдавна, а с вътрешнополитически проблеми в тези държави, посочи още Радев. "На практика ставаме жертва на вътрешнополитическите интриги в държавите-членки", коментира евродепутатът. По думите му е станало ясно, че както при пакета "Мобилност" вътрешнополитическите интереси понякога са водещи пред европейската интеграция и европейските правила. 

Сред позитивните промени, настъпили по време на европредседателството на страната ни Радев изтъкна началото на създаването на Европейската прокуратура: "Много важен орган, на който разчита целият Европейски съюз - да се справи с измамите с евросредства, ДДС-измамите, а по-нататък най-вероятно ще му се възложат и правомощия, свързани с борба с тероризма."
Постигнахме и общ подход по пакета "Киберсигурност", включително със съгласието за изграждане на Агенция по киберсигурност, която да даде гаранция за сигурността на гражданите и бизнеса, допълни Емил Радев.

Двете мнения чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация