БНР | 19.07.2018 07:05:39 | 229

Турция отмени извънредното положение, но твърдите мерки изглежда остават


Извънредното положение в Турция, въведено след неуспешния опит за преврат през 2016 г., от днес не е в сила, но е на път да бъде заменено от законодателни мерки, които са дори по-репресивни, предаде АФП.

Президентът Реджеп Ердоган обяви извънредно положение на 20 юли 2016 г. – 5 дни след пуча с атаки на бойни самолети срещу обекти в Анкара и сблъсъци, отнели живота на 249 души. То бе продължавано седем пъти.

При извънредното положение бяха задържани около 80 000 души, а двойно повече бяха уволнени от публичните институции.

Най-голямата чистка в съвременната история на Турция целеше не само привърженици на живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, но и кюрдски активисти и левичари.

По време на изборната си кампания миналия месец, след която спечели нов президентски мандат с увеличени правомощия, Ердоган обеща отмяна на извънредното положение.

Н опозицията е гневна от внесени в парламента от правителството му проектозакон, които изглежда се опитват да легализират някои от най-твърдите мерки, прилагани при извънредното положение.

„Антитерористичният“ закон, както е наричан от управляващите, ще бъде обсъден днес в комисии, а в понеделник и в пленарна зала.

Основната опозиционна сила – Народнорепубликанската партия (НРП) заяви, че мерките фактически са един вид извънредно положение. „С този проект извънредното положение няма да бъде удължавано с 3 месеца, а с 3 години“, заяви Йозгюр Йозел – шеф на парламентарната група на НРП. „те правят да изглежда, че отменят извънредното положение, но на практика то продължава“, добави той.

Проектозаконът дава възможност на властите да могат още 3 години за уволняват циновници, заподозрени за връзки с „терористични“ групи.

Забраняват се протести и събирания на открито след залез слънце, макар че с разрешение може да се разрешат до полунощ, ако не нарушават обществения ред.

Губернаторите могат да въвеждат ограничения за влизане и излизане от турските градове за срок от 15 дни, както и да налагат забрана за масови събрания.

Протестните акции не трябва да създават неудобства на обикновените граждани, които не участват в тези мероприятия. Освен това, паспортите на лицата, заподозрени за връзки с терористите, могат да бъдат конфискувани за срок от 3 години.

Заподозрян може да бъде държан без обвинения 48 часа или до 4 денонощия в случай на множество нарушения. Този период може да бъде удължаван два пъти, ако има трудности при събирането на доказателства или ако случаят е прекалено сложен.

„Краят на извънредното положение не означава, че борбата срещу терора спира“, аргументира се правосъдният министър Абдюлхамит Гюл.

Прочети цялата публикация