Крум Зарков: Виждам поне два варианта обществените медии да имат повече собствен ресурс

Приетият преди 20 години Закон за радиото телевизията предвиждаше да има специален фонд, от който да се финансират обществените медии и обществени мисии в частни медии. Този фонд не заработи, защото не можа да бъде измислен механизъм, по който да се събират парите в него. В петък, на последния парламентарен контрол за политическия сезон, заместник-председателя на парламентарната група „БСП за България“ Крум Зарков отправи питане към министъра на финансите Владислав Горанов какво се случва със с финансирането на БНР и БНТ. Горанов отговори, правителството е готово да участва в дебат по въпроса за финансирането.

За предаването „12+4“ по „Хоризонт“ Зарков сподели, че това е промяна в курса на ГЕРБ и припомни, че през 2015 година е имало предложение Фондът да се заличи,  тъй като не е проработил, но са срещнали „силен отпор от представители на обществените медии“:

„Редно е да се знае, че съгласно сега действащите закони, от първи януари 2019 година цялото финансиране на БНТ и БНР би трябвало да мине под шапката на този още не съществуваш фонд. Това не е възможно да се случи и в продължение на 13 години -  от 2006 година насам - наблюдаваме един и същи вход,  а именно - с държавния бюджет, няколко седмици преди влизането в сила на тази разпоредба, тя да бъде оценена за една година нататък и така 13 пъти. Целта на моето питане беше да провокирам интереса на моите колеги, правителството и на по-широката общественост, за да можем заедно да се организираме и да поговорим какво е  обществена медия, какво е нейната мисия и как тази мисия трябва да бъде финансирана. Да направим този разговор септември-октомври, за да не се озовем в края на ноември с поредната отмяна за още една година“

Зарков припомни, че тъй като Фонда не съществува, всяка година в СЕМ постъпват по около 1 млн. лева от плащане на лицензионни режими на радио и телевизионни оператори:

„Естествено, това е много далеч от близо 100-те милиона, които са необходими за двете основни обществени медии - Радиото и Телевизията“.

Преди 20 години законодателят е копирал модела на Би Би Си, според който се събират средства по различни пера и в известен период се смесват субсидия и собствени ресурси, докато собствените ресурси вземат връх и така се гарантира независимостта на медиите, обясни Зарков:

„Тук трябва да помислим наистина откъде могат да дойда тези собствени ресурси. Писти за размисъл има. Такса за гражданите за обществата телевизия, в настоящия момент, не е възможна и до голяма степен не е желателна. Трябва да се търси друг вариант. Засега виждам поне 2.  БНР и БНТ имат ограничения относно рекламата си дейност от закона. Това е било направено преди 20 години, за да се даде възможност на пазара на медийните реклами да се развие. Струва ми се, че днес може да погледнем как функционира този пазар и дали няма възможност някои от тези ограничения да отпаднат. Втора писта, която трябва да се обмисли много внимателно, е че в момента начина, по който се разпространяват БНТ и БНР, минава през оператори, които преди 20 години не са съществували - онези оператори, които доставят в крайна сметка сигнала по къщите на хората и получават за това съответните пари“.

Подобен дебат ще допринесе не само за обществените медии, а и за медийната среда като цяло, тъй в целия свят обществените медии са еталон стандарт, коментира политикът. Авторитетът на обществените медии е гарант за достоверността на новините в тях и средство за борба с разпространението на фалшивите новини.

„Всичко това е част от големия дебат. Но, именно за да вярваме на обществените медии, ние трябва да знаем, че те са независими, включително от властимащите. Винаги е имало съмнения, че отделни правителства се намесват в политиката на радиото и телевизията. Както показва конфликтът, който тече от месеци с музикалните състави към БНР, правителството е неспособно да се занимава реално с тези промени и трябва да се намери друг механизъм, по който те да бъдат решавани“.

Социалистът коментира и обявеното от БСП намерение за предизвикване на предсрочни избори. Основният аргумент е, че правителството „очевидно не се справя с тежките проблеми, пред които е изправена страната и това се констатира от всеки друг, освен от самите управляващи, които сервират розов доклад след розов доклад и данни, които не значат абсолютно нищо“.

В новата парламентарна история на България няма успешен вот на недоверие – единствения парламентарен метод за сваляне на правителството, коментира той. Огромният брой протести в страната обаче показва, че то е разклатено „и може да падне практически във всеки един момент“

Социолозите дават по-голяма подкрепа за ГЕРБ, отколкото за БСП, но „това е моментна картина с всичките условности, които тя представлява – не държи сметка за самия ефект от падане на правителството върху имиджа на управляващите, нито държи сметка за евентуални нови играчи, които могат да се появят, нито за самата предизборна кампания. Не бих определил нещата като предначертани, но и победата на БСП, разбира се, не е сигурна. Става дума за много работа и убеждение. Визията, която изготвихме за България, е част от този процес“

Прочети цялата публикация