БНР | 02.08.2018 08:27:58 | 219

Ирина Владикова: Има необходимост от Български културен институт зад граница


Работна група вече разработва концепция за реализирането на български културен институт зад граница по примера на Гьоте-институт и Институт Сервантес. Създаването на такъв е заложено в Стратегията за българите в чужбина от преди 4 години.

Има необходимост от такъв институт, категорична беше Ирина Владикова - председател на Асоциацията на българските училища в чужбина и директор на българското училище „Св. св. Кирил и Методий във Виена. За предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“, тя сподели, че споровете за евентуалното име на такъв институт са „ от второстепенно значение“:

„Такива институти са нужни. На отделни места, и в момента има български културни институти, но те са с доста остаряла структура, с доста остареели функции. Всичко това трябва по нов начин да се реконструира, да се трансформира по моделите, които вече Европа познава и те функционират успешно на много места по света. Пропагандирането на българския език, работата с български език е в центъра на нашето внимание. Много от нашите училища по места изпълняват подобна роля, без да има тези функции, това финансиране, което е необходимо“.

„Мисля, че да трябва да има един закон, който специално да регулира функцията на такъв институт, не може да се вмъкне някъде“, каза още Владикова, която е в София по повод 11-та годишна конференция на Асоциацията. Тя сподели, че във всички училища зад граница е актуален въпросът за броя на децата, набавянето на новите учебници и  на такива, адаптирани за ученици зад граница.

Въпросът за признаването на български език като матуритетен предмет - кауза зад  която Асоциацията стоеше дълго време – вече има своите позитивни решения. В 11  щата в САЩ това е възможно. През тази учебна година, в щата Илинойс в град Чикаго децата ще имат възможност в  да изучават български в съм като избираем предмет в учебната система на едно от училищата. Петицията е била добре посрещната на открито пленарно заседание в Европейския и вече е известна като „петиция на малките езици“. Комисията продължава да следя тема, а нов отговор се очаква през есента.

„Аз силно се надявам, че тази идея е толкова голяма и получи такова силна подкрепа от абсолютно всички участници на заседанието, че това ще остане като трайна политика“.

Наталия Михалевска - директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН допълни:

„МОН, през миналата година, направи учебни програми, заедно със Софийски университет, одобрени от министъра на образованието, които програми включват модул „Български език като втори и следващ език по реда на усвояването в живота на децата“ за тези, които вече са родени там и за които българският език не е първи като време за усвояване. Затова създадохме предпоставка за сертифициране на български език по общата европейска езикова рамка чрез департамента за чуждоезиково обучение на Софийски университет. Всички ученици на българските неделни училища по света от първи до 12 клас могат да сертифицират тези знания, така че да имат документ за това, че владеят родния си език на определено ниво, да мога да работят, да могат да имат своя професионална, житейска реализация с езика“

Министърът на образованието има законова възможност да командирова учители в задграничните мисии, където се създават български неделни училища. Такова искане е постъпило от Грузия, където няма учители, които да не провеждат обучението, но има желаещи деца и родители  

„Министърът на образованието може да командирова в българските държавни училища в чужбина - в Прага и Братислава и към задграничните мисии, а не към организациите на българите, които са регистрирани в чужда държава“, обясни тя.

Имаме квалифицирани учители в целия свят и стремежът на МОН е да подпомага тяхната квалификация, както и да направи необходимата преквалификация на тези, които нямат правоспособност, коментира тя. МОН ще финансира неделните училища с над 10 милиона лв през тази година. Първите 50% от сумата те могат да получават още от днес. Към 15 октомври всички училища предоставят информация за това с колко ученици се започнали и какви променени обстоятелства имат, при което се прави актуализация преди да бъде отпуснат следващия транш, обясни Михалевска:

„За първи път сега, начинът на финансиране ще бъде различен - ще бъде силно мотивиращ за тези, които работят повече. Ако сертифицират знания по български език на учениците, те ще получават допълнителни средства. Ако имат извънкласни дейности, свързани с националната самобитност и култура – също. Ако увеличават броя на децата – също. Ако имат по по-малки деца 4-5-6 годишни в предучилищни групи и ги подготвят, обучават за първи клас - също ще получават допълнителни средства, както и тези, които имат над 100 ученици“.

Ирина Владикова оцени високо възможността за сертифициране на знанията по български език. 


Прочети цялата публикация