България трябва да се ориентира към климатично независима икономика

По-хладното и дъждовно време беше очаквано и е резултат от фазата на 11-годишния цикъл, в която се намира слънцето сега. Това съобщи ръководителят на Центъра за слънчев и слънчево-земен мониторинг в Стара Загора доц. Борис Комитов. Под влияние на слънчевия минимум, който ще бъде достигнат през 2019, и следващите няколко години ще са със студени зими, хладни и дъждовни лета, твърди физикът-астроном от БАН. Заради трайната тенденцията към застудяване той смята, че ще има драстичен спад на приходите от морски туризъм.

България трябва да се ориентира към климатично независима икономика, категоричен е изследователят на слънчевото въздействие върху земята. Той препоръчва реиндустриализация и завръщане към характерните за 19 век селскостопански култури у нас. По думите му фотоволтаиците и ветрогенераторите са „скъпи играчки“, а България трябва да заложи на ядрена енергетика и топлоелектрически централи. Твърденията, че съдържанието на въглеродния двуокис от ТЕЦ-те може да повлияе на климата, според доц. Комитов са научно необосновани.

„Това, което наблюдаваме това лято е едно от най-категоричните доказателства, че основният фактор, който влияе върху времето на земята и в частност на Югоизточна Европа и България, това са колебанията на слънчевата активност“, категоричен е ученият. От 80-те години насам той изследва на метеорологичните данни и анализира годишните кръгове на дърветата, той е получил преки доказателства, че климатичните колебанията са обусловени и синхронни с колебанията на слънчевата активност. Наблюдават се 11 и 22-годишни цикли, както и цикли с продължителност от 50-60 години.

„Максималните температури за България в момента са с около 7-8 градуса по-ниски отпреди няколко години и почти с 10-12 градуса по ниски от тези през 2007 г. Денонощните стойности обаче показват, че това лято средната температура е с около 2-3 градуса по-ниска от миналите годините две години. Най-топлият период за България е бил в първите 7 години на новото хилядолетие“, твърди доцент Комитов. Докато за 2007 година беше обичайно летните дневни температури да надхвърлят 40 градуса, то сега максимумът е 32-33 градуса“, посочва той.

След кратко стабилизиране на времето през второто десетдневие на август, доц. Комитов очаква нови валежи. Септември няма да предложи дълга морска почивка, но пък ще бъде благосклонен към селскостопанските производители, за да съберат своята реколта.

Подробностите може да чуете в интервюто с доц. Борис Комитов в прикачения звуков файл.

Прочети цялата публикация