Значението на гората

„Хубава си, моя горо!” Всеки човек, изпитал красотата и богатствата на гората, възкликва в душата си като поета Любен Каравелов. Омаян от зеления полъх на короните, от сладката, кладенчова вода изпод корените на буките, освежен от шепата дъхави горски ягоди, малини, къпини, пленен от ярките цветове на божурите... И ако сред цялата тази хубост имаме щастието да зърнем мощния благороден елен, понесъл гордо разклонените си рога или дивите кози, застинали грациозно на някой зъбер над дърветата, ще се докоснем до тържеството на дивата природа с удивителни, прекрасни създания и незабравими картини. През всичките сезони. Пленително очарование, обагрено през есента в злато,охра и бакър, а през зимата покрито от заскрежени дантели. Огласяни от стотици птици, горите са най-прекрасните концертни зали на нашия свят. Пак те са източник на топлина и естествен ресурс за различни стопански дейности, за творенията на майстори занаятчии, резбари и художници. „Хубава си, моя горо!”
В поредното издание от цикъла „Българската гора” ще ви представим богатствата на горите в България и на крайградските паркове - любими места за отдих на милиони граждани у нас.
Участници: доцент доктор Георги Костов, инженер-лесовъдите Иван Недков, Ангел Косев, Виктор Михайлов, Петър Заяков, Василий Маринковски, Мико Павлов и професор Иван Палигоров.

Прочети цялата публикация