Вече 40 години Йордан Стоянов от Поликраище преписва старобългарски книги

Близо четири десетилетия Йордан Карастоянов от горнооряховското село Поликраище преписва старобългарски книги. В личната му библиотека има преписи на „За буквите” от Черноризец Храбър и на Паисиевата „История славяноболгарская”. Преписал е още житието на Константин Философ и на оригиналния език „Горски пътник” на Георги Раковски.

По образование е строител, но се шегува, че ако сложи три тухли, двете ще паднат. 59-годишният мъж от горнооряховското село Поликраище си изкарва хляба във фирма за ремонт на трактори, но всяка свободна минута подарява на книгите и страстта си към преписването на старобългарски издания. От малък събира материали и всичко, свързано с книгите и книговезането. "След казармата постъпих на работа в търновска печатница. Там един батко ме научи да подвързвам книги. После станах нощен пазач. По-скоро от скука го правех - да правя тези преписи. Но нещата изкристализираха в преписа ми на Историята на Паисий. Постепенно го приех като отговорност към буквите, към българщината", спомня си днес Карастоянов.

Първата старобългарска книга, която преписал, била „За буквите“ от Черноризец Храбър. Годините били бедни, а като нощен пазач мъжът нямал достатъчно пари за консумативи и направил преписа със старите флумастри на синовете си. "Обаче това беше самата тръпка, самата сладост – с минимални средства да направиш нещо. И така направих първата книжка на Черноризец Храбър, след това се прехвърлих на Георги Раковски - „Горски пътник“, направих и житието на Константин Кирил Философ, с дървени корици. Иконката, миниатюрите и те са рисувани от мен, под лупа съм ги рисувал", споделя Йордан Карастоянов.

Преписът на „История славянобългарская“ му отнел шест години, а от Регионалната библиотека във Велико Търново му дали фотокопие на емблематичната книга. 

"Не мисля, че съм герой с това. Подвигът си е на Паисий. Той е събирал материалите две години, ходил е от Гърция – Света гора, Атонския манастир, до немската земя, до Австрия, до Германия - да събира материали, в Румъния е ходил и това - в едно башибозушко време. И най-интересното за Паисий: той не е чакал някой да му я плати, той не е търсил някаква облага, просто е ходил така, за българщината."

В момента Йордан Карастоянов преписва „Житие и страдание грешнаго Софрония” от Софроний Врачански. Междувременно успял да издаде и три тома с вицове, наречени „Наръчник на зевзека“, написани със старобългарски букви. Вицовете събирал 30 години и за да ги издаде, си купил циклостил, на който сам въртял страниците: "И аз, като онези партизани в землянките навремето, си купих и восъчни листи, и пишеща машина, и циклостил. Вкъщи стана една импровизирана печатница и завъртях нещата. И мога и с гордост да кажа, че съм издавал и книги."

Целият репортаж е в звуковия файл.

Прочети цялата публикация