Калина Атанасова проучва 13 години средновековните български костюми

Стремежът на жените да използват в облеклото си мъжки одежди не е от днес или от няколко десетилетия. Битът е определящият елемент в облеклото още от времената на прабългарите, които като номади са носили облекло, удобно за езда. Жените и мъжете са имали сходно облекло, но и тогава представителките на нежния пол са били суетни и по дрехите си са закачали гребенчета и огледалца, разказва дизайнерката Калина Атанасова, която е докторант по средновековна археология. През вековете дамското облекло става по-пищно и българските царици и принцеси не отстъпват по нищо на посестримите си от Западна Европа и Византия, но имат своята уникалност в украсата, която са слагали на главите си.

Кафтаните, както наричат роклите за мъже, са облекло , използвано и от жените в номадските племена, каквито са прабългарите и куманите, защото тези одежди са удобни за езда, разказва дизайнерката Калина Атанасова:

Характерно е, че са носили голяма част от нещата за ежедневна употреба по себе. На колана ми са закачени гребенче, огледалце, кесия и всякакви такива неща от първа необходимост за една жена. Били са кипри куманките? Всички жени сме такива, от всички епохи. 

Калина Атанасова е от Варна, докторант е по средновековна археология и изследва костюмът през късното Средновековие. С възстановка на облекла се занимава от 2004 година.

През XIV век се смята, че възниква самата концепция за мода, т.е. хората вече не носят дрехите само да се предпазват от атмосферни влияния, не ги украсяват, за да покажат своя ранг и семеен статус, а ги носят и украсяват, просто защото мислят, че така изглеждат по-добре. Затова през този период всички обществени слоеве започват да носят много красиви, много елегантни дрехи, неща, които изглеждат модерно дори в днешно време. Флоралният, геометричният орнамент са евъргрийн, винаги са били на мода.

При изследването си за средновековното българско облекло през XIII-XV век Калина Атанасова е черпила информация от стенописни портрети от този период, некрополи, както и от съседните държави, които са имали културен обмен с България. Характерни са естествените материали, били са с богата, ръчно направена украса, а пищността е била задължителна - колкото повече материали и материи са се смесвали, толкова се е смятало за по-красиво, добави дизайнерката. Калина Атанасова изработва и реплики на костюми. Те се използват освен за изложби, но и за исторически спектакли и възстановки на фестивали и събори.

Забражденията, които покриват женските коси, са характерни за Средновековието, разказва дизайнерката:

Жената трябва да покрива косата си, от една страна, защото косата съблазнява, а от друга – защото се смята, че лесно се поддава на лоши магии. Жените, тъй като раждат деца, е много по-важно, от колкото за мъжете, да бъдат предпазени от уроки. Освен това са носили най-различни и много интересни бижута. Това е едно от нещата, по които се разграничават регионално, дори да има сходни костюми в България, Византия и Сърбия, украсата за глава винаги е различна. Тя е едно от нещата, по които се разбира от къде е тази жена.

Българките са носили много красиви шапки, които представляват нещо като обърнат пресечен конус. В основата им е имало венец, който се правил от скъпи материали, нещо като диадема, която е от злато, скъпоценни камъни при по-богатите, при по-бедните – медни, месингови пластинки, но пак изработени много красиво и богато гравирани. От страни са се слагали обеци, които са толкова големи, че са висели на шапката. Това са наушници. Дори и по-бедните са слагали такива, просто са били от по-евтини материали. Украсяването на женското тяло винаги е започвало от главата.

Варненката Калина Атанасова е завършила изобразително изкуство във Великотърновския университет в класа на проф. Мотко Бурмов. Дизайнерката обяснява, че шиенето на дрехи по средновековни модели спада към така наречената експериментална археология и е новаторско за страната.

Своите 13-годишни проучвания, свързани със средновековния български костюм, Калина Атанасова е събрала в книга. В нея тя представя аристократичните мъжки, женски и детски облекла, както и дрехите на обикновените хора. В луксозното издание са включени графични схеми на тоалетите. Рецензент на изданието е д-р Иван Чокоев, който ръководи Лабораторията за реставрация и консервация във великотърновския музей.

Репортаж от Велико Търново на Здравка Маслянкова чуйте в звуковия файл

Прочети цялата публикация