Албена Танева: Критиката към управляващите трябва да е конкретна, а не "на едро“

В последните седмици проличава една инерция в поведението на политическите участници -  има нещо, което е възпроизвеждане на предишни моменти, от страна на управляващите и от страна на тези, които не са овластени.

Това каза за предаването „Хоризонт за вас“ доцент Албена Танева – социолог, преподавател и изследовател в катедра ѝ “Публична администрация“ в Софийския университет. Поведението на опозиционните сили, според нея е „относително настървено очакване, че все някога ще има предсрочни избори и трябва да се използва максимално, по партизански начин, всяка една ситуация“.

Това, което остана, е по-скоро емоция, отколкото теми и съдържание.

„Нещо, което ми се струва, че много ясно се обозначи и ще продължи да доминира напред, което е тревожно, е заиграването с понятия като „народ“… Да ние сме народ, народът е суверен, но не в този смисъл е субект на властта. Живеем в епоха, в която демокрацията е представителна - ние излъчваме някой от наше име да управлява. В този смисъл, непрекъснато в пространството звучи само негативизъм по повод политическото и  тогава, когато и опозицията удобно се възползва от най-разнообразни кризи, за да изглежда сякаш за всичко има вида другата страна, в крайна сметка се ерозира понятието за политическото. Критиката трябва да е конкретна, а не „на едро“. Няма как всички обущари да са добри или лоши! Няма как всички в опозицията да са добри всички, а в управление - да са лоши…“.

Според нея от настоящия политически сезон „можем да очакваме една инерция, в която не знаем какви са алтернативите, но знаем че по принцип нещо не сме доволни и живеем с едно усещане на неудовлетвореност, което екзалтира цялата среда. Ще спечели всеки един политик, който съумее да предлага варианти за решения, в които управлява с другите, а не по повод тях“.

Чувството, че тези, които не са овластени знаят, а които са овластени - са грешни намирисва на фашизъм, обобщи Танева. Това, че повечето хора мислят нещо не означава, че те са по-прави, допълни тя и призова да си дадем сметка, че имаме нужда от съзидателна, а не разрушителна енергия:

„Няма епоха и няма общество, което може да бъде на една вълна. Нормално е да сме различни и да можем да говорим през своите разлики, но да ги обясним и да не наситим пространството с множество монолози, понеже размяната на монолози не е диалог“.

Кресливият диалог уталожва в нагласите на обществото, че тези, които са в политиката трябва да бъдат „изметени“, което, според Танева „много започна да прилича на революционен речник. При революциите обикновено се създава възможност за промяна, но не непременно след това всичко е хубаво“.

Прочети цялата публикация