БНР | 22.09.2018 08:54:19 | 114

Валери Колев: Зависимостта от Османската империя е спирала нормалното развитие на страната


Актът на обявяването на Независимостта на България е необходим, защото 30 години след Освобождението, България все още е била зависима от Османската империя, поради което българското общество се е усещало изключително зле. Между големи български градове в следосвобожденската епоха е трябвало да се пътува със задграничен паспорт. Международното състояние на страната също е непълноценно. Българския княз е васал на султана и трябва да му целува ръка при среща, включително на по-големи събирания, няма правото да после да образа си върху монети, марки, банкноти. Османската империя държи България да се усеща като някакъв привилегирован вилает както и бившата Източна Румелия, например.

Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“е доц. д-р. Валери Колев - преподавател от Историческия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Назначаването на български дипломати и консулски зависи от империята  назначаване на посланик и ставало чрез издаден от султана ферман, обясни той.

„Освен това, България няма право да сключва самотата международни договори, въпреки че започва да го прави. Тя няма право самостоятелно да води война или да обявява мир. Малко известен факт е, че по време на сръбско-българската война от 1885, българската делегация за мир на практика е предвождана от османския дипломат, а не от българския“.

Тази зависимост е спирала нормалното развитие на страната, изтъкна ученият и  реторично попита как българите да пътуват в Османската империя, ако тя не признае  българските паспорти и припомни, че това е било заплаха за търговските и културни връзки, изграждани в продължение на 500 години.

„Всичко това убеждава българските правителства, че трябва ускорено, малко задъхано, да последват пътя на съседните балкански християнски държави, които са били в същото положение до нашето Освобождение – Румъния, Сърбия, Черна гора.

Десетина години след Освобождението, почти на всеки пет години, започват приказките в Европа, че княжеството ще обяви независимост. Европейската публика е била подготвена…. Младотурската революция просто форсира нещата и създава благоприятна обстановка да бъдат реализирани целите“

Материално от обявяването на Независимостта България е спечелила правото да сключва търговски договори в ерата на протекционизма. Това ѝдава възможност да увеличава митата и да брани родното производство срещу чуждия внос. Самочувствието на държавата също нараства, а в културно отношение,  България спечелва възможността да води образователната и другата си културна политика на цялата си територията.

„Разбира се, има си и минуси в обявяването на независимостта. Основният е, че до голяма степен се разкъсват тези връзки между България и Македония, които дотогава са били под една голяма държава шапка - на Османската империя. Отук вече всякакъв опит за намеса на България в Македония и Тракия се гледа като на вмешателство в работите на чужда държава и то реално е така, формално е така и дори се отразява в работата на Великото народно събрание, когато земеделци и тесни социалист говорят, че оттук нататък България трудно може да подкрепя национално-освободителните борби в Македония. Но, истината е, че страната се е ориентирала от края на 1903 година към военно разрешение на националния въпрос - реформира армията си, подготвя стратегии за настъпление срещу Османската империя“.

Поемането на дълг към Русия, оформен като външен заем, е обща изгода и за трите държави - Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към княжеството, а нейните претенции са приспаднати от окупационния дълъг от нашата освободителна война, който портата държи дължи на Русия.

„Османската империя получава бонуса да бъде обявена за изряден платец, въпреки че тя 30 години нищо не е плащала, просто защото няма механизъм, с който да бъде задължена. За сметка на това, Княжеството се задължава да плати на Русия тези пари, които е готово да плати на Османската империя. За нас няма голямо значение дали ги плащаме в Цариград или в Петербург. За нас  това е изгодно, тъй като не става дума за почти двойно по-голяма сума, която Османската империя иска от нас, но пък тази двойно по-голяма сума е опростена на Османската империя от Руската. Съответно, Русия вместо да получи някаква по-голяма сума, си гарантира, че ще получи, макар и по-малка, но сигурна, защото се оказа, че за разлика от повечето балкански държави, Българското княжество още от началото е много изряден платец, което е лек шок в Европа“.

Тържествата и радостта от обявяването на независимостта са били всенародни, но нещата са били доста по-различни на следващия ден - 23-ти септември. Политическите щабове се събрали в София и всеки се опитвал да извлече полза от събитието, за което те не са знаели. По-крайните русофилски партии обвинявали правителството, че не е направило добре сметката и не е предупредило Русия. Либералите постъпват по почти същия начин – те се хващат за това, че България реално е започнала да анексира източните железници, които формално са османска компания и те казват, че засягаме интересите на австро-унгария. Левите партии – социалдемократически, земеделци и дори радикали пак обясняват, че се укрепва личния режим на новия цар Фердинанд върху българската политика, а и вече няма да може да оказваме достатъчно помощ на българите в Македония и Тракия

„Всеки намира някаква причина да се отдръпне и, в интерес на истината, демократите и правителството на Александър Малинов остават сами да решават държавните въпроси по-нататък. Българската дипломация за втори път в много решителен момент показва неочаквано високи характеристики“

Българската независимост е била винаги застрашена, тъй като сме относително малка държава с относително малки ресурси, обобщи той.


Прочети цялата публикация