БНР | 03.10.2018 08:55:11 | 171

Да направим София по-зелен град – мисия възможна


Можем ли да направим София по-зелен и по-чист град, в който да има баланс между застрояване и зеленина? Да, това е възможно и вместо да се оплакваме и да критикуваме ту общината, ту инвеститорите, можем да открием конкретното решение, благодарение на платформата Global Shapers Sofia за подобряване на градската среда в столицата. Global Shapers е създадена преди десетина години, благодарение на Световния икономически форум, с идеята да обедини младите хора, които искат да подобрят средата, която ги заобикаля. Инициативата бързо набира последователи в над 150 държави, където са създадени повече от 300 местни хъба ( от англ. "hub"– център). В тях младите хора, на доброволен принцип, обединяват усилия в търсене на решения на конкретните проблеми, които ги вълнуват. В България този център съществува от няколко години, а сега в началото на октомври организира първия си форум, насочен към озеленяването на София.


По думите на Ангел Шойлев от екипа на Global Shapers Sofia, решението на проблемите с озеленяването е в диалога между експертите и истински заинтересованите страни. Shapers Sofia и първият му проект, наречен градско озеленяване, не е екопроект в класическия смисъл, а начин да работим в ясна рамка за градското озеленяване в София, която да постави ново начало за зеленината в града – допълва той. Затова в дискусията бяха поканени представители на Столична община, предприятия (ЧЕЗ Електро България, Софпроект, Югозападното горско стопанство) и организации (Ротаракт Клуб София, Витоша-Изгрев, Асоциация на арбористите в България, Gorata.bg), имащи отношение към озеленяването и градската среда.




Целта е да повдигнем дискусията на ниво общо градско планиране, и общ устройствен план, който засяга София –
отбелязва Ангел Иванов, модератор на форума. – Доколкото разбираме, в общината вече има някаква инициатива да се погледне на проблема от макро ниво и да се установи обща географска карта, която да направи паспорт на всяко дърво в София. Това е един изключително сериозен, но и много важен процес, тъй като се оказва, че голяма част от растителността в София е създадена в началото на миналия век и видовете, които са подбрани са съобразени с тогавашните условия на градската среда.

С урбанизацията на столицата през годините, голяма част от видовете вече не могат да виреят в условията на новата градска среда. Затова се налага част от тях да бъдат подновени или заменени с друга подходяща растителност. Некомпетентното „окастряне“ на дърветата също води до унищожаването на много видове. То се извършва от частни фирми, спечелили обществени поръчки на Столичната община. И тъй като в България няма нормативно определени правила за подрязване и оформяне на дървесните корони и изпълнителите много често „обезглавяват“ зрели дървета, което безвъзвратно уврежда растежа им. Порасналите нови клони са по-крехки и по-лесно се чупят, което създава и опасност за минувачите.



Проблем представляват и честите ремонти на пътната инфраструктура, които водят до унищожаването на много видове, а възстановяването на зелените площи след това се оказва трудна задача. Разминаването идва от споделената отговорност между изпълнителите на ремонтните действия и фирмите, които се грижат за ландшафтните дейности, след приключването на реконструкциите. А това, според Ангел Иванов им позволява да си прехвърлят отговорността:



Често по време на тези ремонти общината използва за подизпълнители непрофесионалисти и фирми, които нямат никакво сертифициране за работа с дървета. Не са преминали дори курсове по арборизъм, което е причината да оставят трайни следи по дърветата.

Тези и още други въпроси, които бяха повдигнати на дискусията намериха конкретни отговори и възможни решения сред експертите, обединени около идеята, че трябва да има ясни правила при озеленяването и съответните санкции за нарушенията. И все пак, от зададените насоки и координацията между общинските предприятия, строителните фирми и изпълнителите, до реализацията на целите има да се извърви още път. А когато хората виждат конкретните положителни промени, тогава може да се говори и за промяна на съзнанието и на отношението към градската среда.

Снимки: Global Shapers Sofia и БГНЕС

Прочети цялата публикация