БНР | 07.10.2018 11:35:11 | 101

Йотова: Имам големи надежди, че до края на годината ще има промени, облекчаващи получаването на гражданство


Облекчаването на процедурата по получаване на българско гражданство не зависи само от мен, но имам големи надежди до края на годината да се направят конкретни законодателни промени.  Моята информация е, че в момента Министерството на правосъдието и останалите институтции, които имат отношение към законодателната дейност в държавата правят своите предложения и анализи. Българските институции също имат аргументи „за“ облекчаване на тази процедура.

Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ вицепрезидентът Илияна Йотова, която посети Украйна през изминалата седмица:

„За тях България наистина е голямата мечта. Те много често казват „Българията“. За първи път чувам някой да членува така страна – сякаш стои на едно много далечно място, непостижима мечта“.

Визитата на Йотова съвпадна с тази на министър-председателя Бойко Борисов и двамата се срещнаха на тържеството в Болгпадската гимназия. Йотова обаче отчете, че двете посещения са уговаряни в различни периоди:

„Хубаво беше, че българската държава се събра на този голям празник. Българските общности бяха буквално окрилени. Те за първи път казаха: "Видяхме на живо как България стои зад нас“.  Освен поздравителните адреси,  многото песни и танци, отдолу проблемите си остават. Всъщност, най-голямото желание на нашите общности е да се запазят и да съхранят езика си. Дават се гаранции, безспорно, от украинска страна, но аз имам своите тревоги - самата административна реформа, която се извършва в момента в Украйна, желанието да се направят така наречените грамади – обединения, които в някои случаи ще обединят места с компактно население от български произход с други националности, с други етнически общности, означава процентът вътре на българите да бъде минимален, защото, то е исторически предопределено, естествено е, че ще има много повече руснаци, украинци. Когато под въпрос се поставя изучаването на майчиния език и когато хорариумът на часовете е един и същ, схващаме много лесно, че българският език винаги ще остане, в най-добрия случай, свободноизбираем, а за някои училища преподавателите не криеха своите страхове, че направо ще отпадне. В този момент има една добра новина - в Болград, на честването на гимназията, министър-председателят заяви, че вече има договорка с президента Порошенко да бъде открито в Одеса изцяло българско училище от първи до 11-ти клас и всички предмети да бъдат на български език. Министър-председателят на България постави конкретни срокове и ние много стриктно ще видим дали тези срокове ще бъдат изпълнени от украинска страна.

Вторият проблем на българите в Украйна е обучението в България. Българската държава е завишила почти двойно за тази учебна година квотата за млади хора от Украйна, които идват да учат в български ВУЗ. Руски, румънски и украински университети обаче също се опитват да привлекат младежите с българско самосъзнание, отчете тя.

Къщата, в която Христо Ботев е учителствал във с. Задунаевка е възстановена от местните хора, но стои празна, въпреки молбите до Министерството на културата да се направи музей. Йотова се ангажира да проведе среща с вицепремиера Валери Симеонов, други заинтересовани и с музеите в Калофер, за да се обсъди дали е възможно къщата да бъде оборудвана:

„В крайна сметка, ние се опитваме по всякакъв начин да се договаря на различни нива с украинската държава запазването на компактния характер на нашата общност и на тези български села, на българския език, а в един момент българската държава какво демонстрира по този начин?“

В Задунаевка все още има българско училище, макар само 7 деца да са първи клас, сподели тя.

Дискусията, която се е провела след обръщението на президента, не е била за единението, а за и против Румен Радев като президент на Република България, заяви Йотова:

„Ако тук има някаква политическа злоба на деня и ние сме свикнали за последните 30 години, бях наистина втрещена и много изненадана от факта, че хората, които се свързват с този комитет „Единение“, от това което излезе в пресата, защото и аз нямам друга информация, в моите очи са видни хора и общественици. Вижте какъв е парадокса - ние можем да ръкопляскаме дълго в залите на един Васил Михайлов, който и блестящ актьор, на една Цветана Манева, да четем и да се учим от книгите на академик Марков, но когато те заемат някаква публична обществена позиция, изведнъж върху тях се излива толкова много злоба. За мен е абсолютно необяснимо! Те са български граждани, могат да се сдружават както искат, да си казват мнението и да искат среща с когото искат“.

Йотова заяви, че е „направила много отдавна“ своя избор за партия и коментира, че за да има единение, на масата трябва да бъдат поставени поне три важни теми - как да запазим младите хора в България, как да оцелеем като народ и какво искаме да направим в следващите 10-15 години.

„Направихме едно добро председателство на Европейския съюз, но сега сме на път да го пропилеем. Авторитетът, който си извоюва България навън с много сложни теми - за Западни балкани, за отношенията Централна Европа - Западна Европа, Централна Европа - Южна Европа, темата за миграцията -  всички тези актуални и изключително сложни теми, които са днес на масата, ние се опитахме да им дадем един отговор… Темата за Западните Балкани трябваше да бъде на европейската маса за преговори, за политики, но това е един много дългосрочен процес. Това, което аз виждам в момента в Австрийското председателство, за съжаление, е крачка назад. Западните балкани, след нашето председателство, отстъпиха и ги няма вече в приоритетите на Европейския съюз. Това още веднъж доказва, че ако не беше България, никой нямаше да обърне внимание въобще върху тази част на Европа, но за съжаление нашите сили не стигат, за да се подклажда и темата да бъде непрекъснато гореща в европейските политики. Аз съм песимист и в председателството на Румъния. Румъния винаги се е стремяла към политиките за Средна и Западна Европа и едва ли ще се подновят тези процеси. Нека да не бъдем песимисти, важно е България да продължи да играе тази роля, но в общ план, след едно успешно председателство, някак си като че ли пак се оттегляме в периферията".

Една от най-лошите идеологеми за страната ни - че няма подготвена администрация на европейско ниво е отпаднала след европредседателството, но в момента капацитета ѝ не се ползва, отчете Йотова.

„За шест месеца като председател на ЕС ние показахме най-малкото, че можем. Ами, хайде да продължим напред“. 

Според Йотова, във "Визия на България“ на БСП "има много ценни идеи, които можеха да бъдат елементи или поне аргумент за дискусия, а да не бъдат отхвърлени, просто защото една политическа партия ги предлага“.

Прочети цялата публикация