Ние няма да мълчим!

 Сядам да напиша тези редове с ясното съзнание, че едва ли друга русенска медия ще си позволи да ги произнесе по този начин.И това, наистина, е тъжно. Защото иначе медиите в този град ще трябва да си признаят, че са „захлебени" и дълбоко приспани, за да слугуват удобно само и единствено на властта. От сутрин до вечер да се опитват безрезултатно да убеждават аудиторията си как всичко в града тече по мед и масло. Ами не е така - хората масово са недоволни и се оплакват, но няма кой да чуе проблемите им - няма кой да им даде трибуна. Знаете ли колко процента са критичните материали срещу местната власт в русенските медии? Пет. Нищо и никакви си 5%, дължащи се основно, да не кажа единствено, на два полулегални сайта. 5% свобода на словото, и то с кански мъки. Това е! В голямата си част така наречените русенски журналисти днес са сведени до обикновени дръжки за микрофони, отразяващи единствено начертаната от властта линия - без критични въпроси, без собствено мнение, без лице... И как да ги вини човек. Условията са ужасни. Всяко кривване от правия път означава проблеми, тормоз, уволнение и е огромен риск за собствената и на семействата им сигурност... Опасните теми са табу. Журналистическите разследвания са изчезващ жанр в занаята. Не, не познавах Виктория Маринова, нито телевизионното й творчество, с изключение на първия брой на „Детектор", оказал се и последен за нея в ефира

Прочети цялата публикация