Греъм Диксън: Тревожно е недостатъчното финансиране на обществените медии в България

Една знакова песен която навърши точно 40 години, писана през 1978 оповестяваше как видеото ще убие радиозвездата. Песента на британската рок група Buggles обаче че оказа грешно пророчество. Така започваме разговора с директора на Департамента "Радио" на Европейския съюз за радио и телевизия Греъм Диксън - за радиото пред предизвикателствата на днешното време.
 
"Аз съм Греъм Диксън, отговарям за отдела Радио на Европейския съюз за радио и телевизия, който обединява 73 медии от 53 държави - така че имаме доста широк поглед и контакти с обществените медии на една глобална сцена. Преди да отида в Женева, където е централата на Европейския съюз за радио и телевизия, бях управляващ редактор на една от радиопрограмите на ББС. Имам доста дълъг опит с обществените медии и ми е много приятно да съм тук в България."

Как може да оцелее доброто старо радио в епохата на фалшивите новини, дезинформацията и завръщането на пропагандата?

"Добрата радиопрограма печели доверието на хората. А доверието е най-важното нещо в обществото. Когато ви давам една банкнота например вие не трябва да мислите дали аз не съм си я напечатал сам, и когато ние предаваме информация е същото - хората трябва да знаят и да имат доверие, че не получават скалъпени истории, изфабрикувани новини. Радвам, че радиото навсякъде в Европа показва най-високи нива на доверие. Във времената на фалшиви новини и лъжи, това е много положително, защото хората осъзнават колко опасни и деструктивни могат да са те. За да дебатираме и даже, за да спорим, ние се нуждаем от поне една обща основа на споделени факти. Ако този пласт от общопризнати факти липсва, няма бъдеще за обществата ни. Затова инвестирането в информацията, събирането на факти и разпространението на факти, което правят обществените медии в Европа е абсолютно основополагащо за демокрацията."

Кой определя стандарта какво е добра и какво не е добра журналистика, питам Греъм Диксън, дълги години е държал стотиците страници на стандартите на ББС за професионална и етична журналистика в ръка.

"Най-общо - журналистът да проверява фактите преди да ги съобщи, и наистина да знае за какво става дума. Да не променя фактите така, че те да служат на неговите собствени политически или социални възгледи. Важно е да даваме на хората разнообразни интерпретации и да се отнасяме с аудиторията като с възрастни хора, те не са деца, на които да промиваме мозъците. Не трябва да им казваме - ето в това трябва да вярвате. Трябва да позволим на хората да чуят дебатът, да видят спорещите страни, да им дадем възможност сами да намерят по-правилната за тях позиция, когато виждаме, че едната страна казва едно, а другата не се съгласява. Медиите трябва да дават инструменти на хората да взимат решения. Но винаги на основата на добре проверени факти. И тези инструменти, могат да послужат както в спора на маса така и през избирателните урни, когато човек гласува за една или друга партия, за един или друг кандидат или платформа."

След падането на Берлинската стена медиите в България търсеха независимост от някогашната генерална линия на партията и правителството. Появиха се частните медии, които в началото бяха  бяха по-критични към властите, но според много анализатори днес частните медии също могат да са зависими от благосклонността на едно или друго правителство, от което зависи другия бизнес на техните собственици, например.

"Наистина много интересен въпрос. Без да съм познавач на детайлите в българския контекст, виждам първо огромна разлика между държавна медия и обществена медия. Обществената медия принадлежи на хората и трябва да представя техните възгледи и разнообразната си аудитория и всъщност точно по тази причина обществените медии печелят доверието на хората. А не просто като говорители на правителството. Защото правителствата трябва да бъдат предизвиквани да отговарят на неудобните за тях въпроси. Така както човек даже да си приказва с приятел в бара да се заслуша и да си каже - абе искам да го видя сега как ще отговори този политик. Понякога е трудно за политиците да издържат на такава сериозна поредица от въпроси, но това е изключително важно за всички нас, защото от тези политици и техните действия зависи какъв ще е животът ни и ние имаме правото да знаем отговорите на въпросите, които са неудобни за тях и не им харесват. За комерсиалните медии не мисля че отговорът е толкова бинарно лесен като обществените медии да са добрите, а комерсиалните- не, защото съм виждам много високи професионални резултати и впечатляващи постижения с висок журналистически стандарт в някои частни медии. Но това, което истински ме тревожи е концентрацията на прекалено голяма собственост на медии в едни ръце или в една организация, която има интерес да влияе в една или друга политическа посока, или пък да посява съмнение в обществото. Другото ми притеснение е, че частните медии в търсене на печалба може да не отделят достатъчно средства за сериозна журналистика и да залагат повече на развлечението, шоуто и сензацията.

Стъпваме в полето на финансирането и ледът става хлъзгав.

"Наистина добрата, сериозна журналистика се нуждае от финансиране, и това е, което характеризира обществените медии в Европа  - да имат време и средства, за да  отдЕлят и разказват наистина важните истории, да говорят с лицата, които са въвлечени, да задават неудобните въпроси, да правят разследвания, а не просто да четат информации от агенциите или от прес-съобщенията на институциите."

Греъм Диксън признава какво го смущава когато гледа към медиите на страни като България.

"Медийната концентрация ме тревожи, но също повод за тревога е ако обществените медии са недобре финансирани, или не са финансирани достатъчно, за да отговарят на високо професионалната си мисия. Защото ако трябва да съкращаваш парите, даже да не ти се иска, може да ти се наложи да се лишиш от разследваща журналистика, например. А тя е наистина важна за обществото."

В България добре познаваме природата на властта - независимо от това кое е правителството,  когато то е уверено в своята власт намалява финансирането за обществените медии. Греам Диксън признава, че не познава детайлите по отношение на България, но дава друг пример от Европа.

"Има за какво да се безпокоим. Достатъчно е да погледнем към Дания където обществените медии са толкова добре поставени, но само в последните няколко седмици финансирането им беше намалено с 20 процента. Тревогата е в това, дали те ще могат да продължат да предоставят програмите, които трябва да разпространяват според лиценза им като обществена медия на съответното високо качество, каквото очаква и аудиторията им."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация