Избори за съвети на националните малцинства в Сърбия, включително на българското

За 4 ноември, неделя,  са насрочени избори за 19-те регистрирани съвети на националните малцинства, включително на българското. По закон, тези съвети са упълномощени да участват в решаването или самостоятелно да решават въпроси и проблеми в областта на образованието, на информирането, на културата и на употребата на езиците на малцинствата в Сърбия.  В Босилеград  ще отворят 2 избирателни секции, а в селата в района ще има още 13.  Местни жители коментираха пред пратеника на „Хоризонт“ Кирил Фалин повишената обществена активност.

От общината в Босилеград  обявиха, че за разлика от преди 4 години, когато е имало избори за Национален съвет на българското малцинство, в избирателните списъци попаднали около 14 000 сънародници и сега те са с около 4 500 повече. Кметът  четвърти мандат на община Босилеград  Владимир Захариев, който е настоящ председател на националния съвет на българското малцинство в Сърбия заяви.

"Много се радвам, че има над 18 хиляди избиратели"

От екипа на културно-информационния център "Босилеград" обаче имат по-друго тълкуване. Директорът му Иван Николов обясни:

"В сръбските медии се  появиха информации, че това увеличение се дължи на активистите на сръбската управляваща партия, които нарочно се записват в избирателните списъци. В тях има и сърби, цигани, мюсюлмани, албанци. Те не са българи, но се прехвърлят в националния избирателен списък на българското малцинство, но фактически подменят вота. Както каза един мюсюлмански представител, недопустимо е представители на един народ да избират представителите на друг народ."

Съставени са две листи. Първоначално били 3. Журналистът от излизащия на български език в Ниш вестник "Братство" Петър Рангелов, който следи цялата подготовка и кампанията по утрешния вот обясни:

Първата листа беше на Стефан Костов, втората беше на Зоран Джуро - председателя на Общинския съвет в Димитровград, обаче те се оттеглиха. След това се стигна до договор между кметовете на Цариброд и Димитровград  и от тази листа се оттеглиха хора, които си направиха своя листа, която оглавяват кметовете."

До петък нямаше изразителна и активна предизборна кампания, ако не се брои концертът на сръбската фолкзвезда Драган Шаулич. От културно- информационния център още преди старта казаха, че ще бойкотират вота. Директорът Иван Николов, чието име се спрягаше и за водач на една от листите сподели:

"Тези избори са предрешени в полза на кмета Владимир Захариев. Една листа беше изтеглена в последния момент от републиканската избирателна комисия, както получихме някои информации - под натиск на сръбската управляваща партия. След това в експресни срокове беше създадена втора листа - "Това сме ние" на Владимир Захариев и на кмета на Цариброд - Владица Димитров. Те нямат право да бъдат председатели на Националния съвет на българското малцинство, но те са първите двама в листата. Не знам как ще го обясняват пред закона. Защото с измененията в Закона за националните съвети на националните малцинства беше изрично казано, че лидерите на политически партии и членове на изпълнителната власт и на политически органи нямат право да членуват в националните съвети. Тогава се целеше деполицитизация на националните съвети. Председателят на малцинствената партия - Драголюб Иванчов беше предупреден още през септември с писмо, че той не би имал право да се кандидатира на тези избори.

И от Демократичния съюз на българите в Сърбия няма да участват. Председателят на организацията Драголюб Иванчов е категоричен.

" Аз не исках да участвам в тази игра. За мен е игра, понеже българската и сръбската страна искаха да подкрепят листата на Стефан Костов. "

Утре босилеградчани ще избират между две листи. Едната се оглавява от бизнесмена Стефан Костов, който държи малък цех за мебели в Босилеград. Неговите привърженици първоначално бяха доста активни, а другата се води от кмета на Босилеград Владимир Захариев. Обикновените босилеградчани са със смесени очаквания.

Прочети цялата публикация