Управляващите насаждат омраза

„Преходът през очите на поетите“, това беше гледната точка, през която „Нашият ден погледна“ към датата 10 ноември 1989 година. В студиото гостува Александър Петров, автор на „Последен валс“, „Развод ми дай“, „Времето е наше“,  „Вдигни очи“ и други емблематични песни на протеста.  По телефона се включи и Кирил Маричков, автор на твърде актуалната и днес „Аз съм просто човек“.
На въпроса „За какво не стигнаха 29 години?“, поетът отговори, че чувството на омраза,  насаждано от управляващите ни пречи да се чувстваме обединени като народ, а рокаджията подчерта липсата на справедливост  и безнаказаността на големите престъпници.
В своята авторска песен „Аз съм просто човек“ Маричков и днес не би променил нищо, освен реда „аз не съм терорист“, който ще премести по-напред.
Любимият текст на Сашо Петров е „Безсъние“, изпят от Чочо Владовски. Публикуваме текста тук, а целият разговор можете да чуете в прикачения файл.
Пропадах някъде, но всичко беше истинско - страха от удара, очакването, сблъсъка. А после кацнах върху мислите и тръгнах по света, нарамил кръста си. Като медал върху ревера сив на времето оглеждах от високо всички улици. И виждах рицарите, стъпили във стремето на своите мотори с малки блудници. А Дон Кихот прегърнал смело чашата във кръчмата спореше със неверници, които го закачаха от масите, че днес дори в музея няма мелници. И тъй загубил в сетен дъх доверие започнах да разпитвам плахо хората: къде започва пътя към надеждата и свършва кръстопътя на умората? Пропадах някъде, въртях се във доспехите и се събудих гол от писъка на вятъра. Моторен шум потъваше във ехото със рокерите, тръгнали нанякъде. Със рокерите, тръгнали нанякъде А Дон Кихот прегърнал смело чашата във кръчмата спореше със неверници, които го закачаха от масите, че днес дори в музея няма мелници. И тъй загубил в сетен дъх доверие започнах да разпитвам плахо хората: къде започва пътя към надеждата и свършва кръстопътя на умората? А Дон Кихот прегърнал смело чашата във кръчмата спореше със неверници, които го закачаха от масите, че днес дори в музея няма мелници. Пропадах, въртях се във доспехите и се събудих от писъка на вятъра. Моторен шум потъваше във ехото със рокерите, тръгнали нанякъде. Пропадах, въртях се във доспехите и се събудих от писъка на вятъра. Моторен шум потъваше във ехото със рокерите, тръгнали нанякъде

Прочети цялата публикация