БНР | 25.11.2018 10:40:16 | 921

Работодатели и синдикати: Протестите са оценка за системата, но исканията трябва да са по-ясни


Почтените работодатели са истински щастливи, когато могат да увеличат възнагражденията на работниците си.  Това обаче не може да става по никакъв друг начин, освен чрез ефективност на производствените процеси и натрупване на ресурси, които справедливо се разпределят по повод обещаното увеличение на заплатите от страна на работодателите.  Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ Радосвет Радев - председател на Българската стопанска камара по повод обещаните увеличения на работните заплати:

„Да, много е хубаво като пожелае! Дай Боже, да се случи!  Ние с голяма радост бихме приветствали тази прогноза в края на 2019 да се е изпълнила“.

Димитър Манолов - президент на КТ „Подкрепа“ определи прогнозите за двуцифрен ръст на заплатите в частния сектор догодина като „реалистична“ и допълни:

„Икономическият цикъл все още е благоприятен за подобни очаквания“, но допълни:

„В различните работодателски организации членуват различни видове работодатели и ако на господин Домусчиев му е по-лесно да говори с такива числа, защото при него членува най-едрия капитал по същество, не така стои въпросът при другите предприятия“.

Бизнесите, в които може да се очаква увеличение в „някакви прилични размери, където е светло чисто, в България са около 15 000“, допълни синдикалният лидер и подчерта, че в страната има съдебно регистирани над 1 500 000 стопански субекта. Радев изтъкна, че става дума за 15 000 бизнеса с по над 10 души персонал, около 800 000 субекта подават декларации, а 404 000 работят активно каза той. Манолов подчерта, че това не означава, че няма да има увеличения и в останалите, но те функционират на други принципи:

„За мен най-голям проблем е разбойническият бизнес в България, защото и той присъства – бизнес, който не се интересува от нищо, бизнес в който работниците не получават заплати, а чорбаджията спира покрай тях с луксозния си автомобил. През годините делът на този тип икономически авантюристи в България все повече намалява, но не с темповете, с които на обществото му се иска“.

Радев коментира, че „ножицата“ между и богати трябва да бъде преодоляна но „ в никакъв случай като обеднеят богатите. По-справедливото, нормалното и еволюционното е да станат по-богати тези, които са на дъното на социалната йерархия и това, разбира се, е  функция на положените усилия и труд“.

Двамата коментираха и журналистически публикации за ниски заплати на шивачки. Синдикалният лидер нарече този тип бизнеси „потосмукачници“, а председателят на стопанската камера припомни пасаж в публикацията, че инвеститорът обмисля изтегляне от региона заради поскъпването на цената на труда и иска да отиде в Сомалия. Той изтъкна, че у нас има и положителни примери - дружество с годишни продажби за над 2 милиарда лева, в което работят по-малко от 1000 човека. 

Радев разчита протестите в страната „като оценка на обществото за това в каква обществено-икономическа система са попаднали“:

„Категорично хората се прави. Някой казва „царят е гол“. Друг е въпросът, че цялото това нещо, което сега установяваме като замръзнала картинка, не се е случило за последните година, две или три, а в последните 29 години“.  

Манолов изтъкна, че е нужно протестите в страната да имат по-ясни искания. Двамата събеседници се обединиха около тезата, че в началото на „същинския преход“ около 1997 и 1998 година е била издигната парадигма, оказала се пагубна към днешна дата – че в България има квалифицирани хора, които са готови да работят за малко пари. Манолов обобщи:

„Ние тръгнахме да се конкурираме с целия свят на нивото на дъното - казваме ние сме евтини. Само така и единствено така. Само че квалифицирана и евтина работна сила има само в условията на тоталитарен режим – когато не може да ходиш никъде. Когато обаче границите са отворени, ще имаш или едното, или другото. Особено с присъединяването ни към Европейския съюз, когато бяха вдигнати ограниченията за работа на български работници на територията на Европейския съюз, българската работна сила се изнесе със страшна сила. Паралелно с това на оставащата в България работна сила и се предложи да почнат да плащат данък върху най-ниските доходи…“.

Радев се съгласи, че работната ръка не достига:

„Не спират да си отиват качествените хора. Ние сме в изключително сложна конкурентна среда. Тове е междуконтинентална конкурентна битка на държавите, а в това отношение българската държава е много, много назад. В момента двата световни центъра, които дърпат цялото човечество, са САЩ и Китай. Дори и Южна Корея и Япония в момента да се оглеждат като изоставащи след Китай“.

Бюджет 2019, според Радев, индикира, че потреблението ще се покачи, но в него няма дори „намигване към бизнеса“. Манолов е категоричен, че в бюджета няма визия:

„Има същата философия като предишните бюджети. В него има акцент малко повече върху потреблението, но философията му е същата. Да не говорим че е от много години насам - вероятно двайсетина – нищо в тази посока не е променено“.

Увеличението на заплатите на учителите например не означава непременно подобряване на качество на образованието, категоричен е синдикалният лидер.

„Разбира се, че трябва да се повишат доходите на работещите там, но това не е единственото. Няма доход, който да задържи в училище преподавател, на когото могат да идват всякакви родители да го обвиняват във всички съществуващи и несъществуващи грехове, учител, който да не е в състояние да направи забележка на тези подрастващи, които прехвърлят границите, защото утре някой ще му издърпа ушите, че ще отидат в друго училище и по тази причина да не ги оценява обективно…“.

Дори и образователната система да произвежда чудесни кадри, те отиват да работят за други икономи, където ще се препитават по-добре, каза той. 

Радосвет Радев е на мнение, че ако в бизнеса са били оставени повече средства, очакваният ръст на БВП би бил около 6%.

В четвъртък КТ „Подкрепа“ ще организира протестно шествие заради опасността да бъде закрита българската въглищна енергетика на територията на комплекса „Марица Изток“, заяви Манолов.



Прочети цялата публикация