Цветан Дачев: По-голямата част от приборите на "ИнСайт" са направени основно в Европа

Професор Цветан Дачев от Института за космически изследвания на БАН нарече в ефира на предаването „Нещо повече“  кацането на космическия апарат „ИнСайт“ на НАСА на повърхността на Марс  „революционен момент за космическата наука“:

„ИнСайт е първата платформа, която и ще изследва вътрешната структура на Марс. Досега работите, които работиха върху Марс, не са правили подобни изследвания. Новите изследвания ще бъдат направени с два прибора, направени в Европа. Най-важният е сеизмометър, направен от френската космическа агенция. Вторият прибор трябва да измери температурата в една дупка, която ще пробие, с дълбочина 5 метра. Това е най-голямата очаквана дълбочина, на която да се стигне в повърхността на Марс. Това изследване ще бъде направено от немската космическа агенция. Приборът, направен за тази цел, също е немски. Забележително е и участието на Испания, която прави нещо като метеорологична станция. Освен това има и на Полша, Швейцария… В общи линии, от тези 993 милиона долара, който струва ИнСайт, приборите, които са на борда, са направени основно в Европа“.

България е „много близо до Марс“, тъй като български прибор работи на спътника на Европейската космическа агенция „Екзомарс“. Приборът се казва „Люлин-1“.

Той е в орбита на планетата – на около 400 километра от нея. Изстрелян е през 2016-а и работи непрекъснато както по пътя, така и в момента.  Получените данни са достъпни на сайта на Института за космически изследвания.

Официалната версия на НАСА е, че човешко кацане на Марс може да има в средата на 30-те години, допълни Дачев:

„Какво ще се случи точно е трудното предсказуемо, именно заради радиацията, която е значително повече на повърхността на Марс. Типът радиация, която достига до повърхността на Марс, е различна от тази, която достига Земята, защото Земята има магнитнитно поле и атмосфера, които предпазват от галактичните космични лъчи“.

Прочети цялата публикация