БНР | 29.11.2018 07:00:00 | 358

Една военноморска легенда продължава своя живот


Последната българска бойна подводница „Слава“ има  шанс да се превърне в музей на подводния флот. Вече седем години тя стои на  пристанището във Варна и чака да бъде решена съдбата ѝ. С течение на времето  шансът подводницата да потъне в морето от отпадъци става все по-осезаем. Като  спасителен пояс се явява предложението от фондация „Белославско стъкло“, която  поема ангажимент да превърне подводницата в туристически обект. Все още не е  уточнено мястото, където ще бъде поставен ценният експонат, но инвеститорът ще  получи правото да използва обекта в продължение на десет години. Голяма е  вероятността обаче новият дом на „Слава“ да бъде Белославското езеро, което е в  близост до морската ни столица и има важно транспортно значение.




Намеренията  са подводницата да бъде изтеглена на сух док и след като бъде подготвено  подходящо място, тя да бъде разположена там, така че да е видима за  плавателните съдове, които преминават по Белославското езеро,  обяснява д-р Мариана Кръстева, директор на Военноморския музей във Варна. В същото време подводницата ще е достъпна и  за качване на борда и разглеждане. Идеята е тя да бъде превърната в един  туристически, културно-исторически обект. Разбира се, превръщането на какъвто и  да е предмет в музеен експонат изисква усилия. От голямо значение е какви  средства ще бъдат вложени, какви технически специалисти ще вземат участие в  проекта. Със сигурност подготвителният период ще е продължителен, защото  мястото, на което ще бъде разположена, ще е строително-инженерно съоръжение, а на  самата подводница предстои сериозен ремонт и обработка. Трябва да бъдат  елиминирани корозионните процеси, да бъдат възстановени липсващите елементи и  подводницата да придобие вид, близък до този от ранните ѝ години.

„Слава“  е произведена през 1960 г. в бившия СССР. Дълга е 76 метра, широка – 7 метра и  има дълбочина на газене 6 метра. Максималната ѝ дълбочина на потапяне е 300 м.  Развива максимална скорост на повърхността от 15,3 възела. Тя и бракуваната  преди години „Надежда“, никога не се били  прихващани от натовски кораби по време на учения. Разказът на д-р Мариана Кръстева ни  връща към славните дни на подводницата:



Когато  идва в България, тя е вече на цели 25 години. По онова време страната ни има  зад гърба си опит в подводното плаване. Превръщането на „Слава“ в музей ще даде  възможност на посетителите да се запознаят с българското подводно плаване. Към  края на 80-те години на миналия век България разполага с четири подводници,  което е доста добра военноморска сила. Да не забравяме, че това е времето, през  което на военноморския флот се обръща значително внимание и в рамките на  Варшавския договор и със съвместното участие със СССР се провеждат поредица от  учения. След 1989 г., когато политическата обстановка се променя и по света, и у  нас, българските подводници правят учения с турските военноморски сили. С  настъпването на новото хилядолетие намалява интензивността на плаванията,  намалява и броят на подводниците.
През  декември 2010 г. е последното плаване на „Слава“. Датата, която бележи края на  българското подводно плаване, е 01.11.2011 г., когато тя официално е извадена  от състава на флота.
 



Сега  подводният кораб очаква началото на своя нов живот. В това сериозно начинание  инициаторите имат доста поддръжници от страна на военноморските сили и Съюза на  подводничарите, както и от Военноморския музей във Варна, където в момента се  съхранява флагът на „Слава“.

Снимки: БГНЕС и museummaritime-bg.com

Прочети цялата публикация