Диана Дафова пее любимата молитва на Ганди

„Един свят в хармония“, глобалният културен проект на Диана Дафова е благословен от папа Франциск на личната им среща във Ватикана през септември 2017. Песните ѝ са неповторима амалгама от различни жанрове и култури от цял свят. Те умело преплитат модерната звучност с фолклорни, етно и ортодоксални интонации със съвременни аранжименти. Посланието в творчеството на Диана е общочовешко, с дълбока духовна насоченост. Последният ѝ авторски проект призовава за любов, мир, толерантност и световно единство в многообразието. Неотдавна тя получи признание от индийското правителство за изпълнението на любимата песен-молитва на Махатма Ганди „Добър човек“.
Сигурно и на гуджарати гласът на Диана Дафова има мощно въздействие. Научни изследвания доказват експлозивния заряд на нейните композиции и лечебните свойства на изпълненията ѝ. Особено в „Добър човек“. Тъй като много от слушателите ще искат да осмислят текста, видеото към изпълнението на Диана е със субтитри на български. Тя го предостави специално за сайта на Националното радио.

Видео със субтитри на български към песента-молитва „Добър човек“ е предоставено от Диана Дафова специално за сайта на БНР.

За Индия казват, че или се влюбваш в нея, или я намразваш от пръв поглед. Очевидно при Диана Дафова, разговорът, с която продължава, любовта е взела превес.
Родолюбивата ни рубрика „50 места от българската история отвъд България“ разкрива новина от близка Македония.
В катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Струмица над 250 души от България и Македония заедно отбелязаха 100 години от смъртта на митрополит Герасим Струмишки. Общителен и надарен с голямо красноречие, той е отдал живота си за утвърждаването на екзархийското дело в Струмишката епархия.
Съвместното честване се проведе по инициатива и с финансовата подкрепа на председателя на фондация „Българска памет“ д-р Милен Врабевски и със съдействието на Български културен клуб в Скопие. Церемонията бе водена от Негово Високопреосвещенство Струмишкия митрополит Наум, който съвсем скоро бе удостоен с почетното звание „Doctor Honoris Causa“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. След заупокойната литургия в памет на Герасим Струмишки, проф. Лизбет Любенова от Института за исторически изследвания при БАН представи интересни факти около неговия живот и дело.
Д-р Милен Врабевски, председател на фондация „Българска памет“, заяви: „Нашата задача тук е да направим поредна крачка към сближаване, побратимяване, за да може децата ни да се научат да живеят в обич, разбирателство и всяко едно от тях да знае, че трябва да добавя стойност към развитието на собственото си общество, независимо от коя страна на границата е. Важно е на първо място да сме човеци и чак след това да се съобразяваме с едни или други конюнктури, които както обикновено са движени основно от икономически интереси“. Д-р Милен Врабевски обяви и началото на конкурс за есе с мотивиращ награден фонд за младежите от региона на Източна Македония, който ще бъде на тема, свързана с живота на митрополит Герасим Струмишки.
Съвместното честване е поредна инициатива за установяване на ефективен добросъседски диалог и устойчиво трансгранично сътрудничество, което фондация „Българска памет“ реализира.
Според Уикипедия, която невинаги е меродавен източник, думата художник е заимствана от старославянското хѫдогъ – „опитен, сръчен“, произлизащо от готското handags – „изкусен“, производно на handus – „ръка“.
Художникът Цветан Лазаров има повече от 30 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Самият той признава, че по на юг от Франция не е стигал, но пък е особено ценен в северната част на Европа – в Швеция, Белгия, Дания, Холандия. Първият ми въпрос, обаче, бе за темата на предстоящата му експозиция в София. А тя е… „ребро Адамово“.
След десетки изключително успешни изложби в Швеция художникът Цветан Лазаров получава постоянна експозиция в престижната галерия Смедбин в град Хускварна. Пред Покана за пътуване той сподели наблюденията си за омаята на шведския пейзаж.
„Невидимото е нещото, което не бих могъл да нарисувам директно, но за което си мисля, докато рисувам“, споделя художникът Цветан Лазаров, чиито пътешествия на духа преобразяват незримото в реално съществуващ обект. Творбите на Цветан Лазаров са като пътуване във въображението. Колкото да ги гледа човек, винаги открива нов образ, видение, изскачащо като дяволче от кутията на фантазията.

Прочети цялата публикация