Първанов призова за нова енергийна стратегия

Георги Първанов (президент на България от 2002 до 2012 г.,заяви, че трябва да се пристъпи към изработване на нова енергийна стратегия, по-дългосрочна, по-всеобхватна, стъпваща на реални проблеми и търсеща решения. Изявлението си той е направил в рамките на третия международен енергиен форум, организиран от ПП АБВ, съобщиха от пресцентъра на партията.

Първанов е бил категоричен, че има необходимост от съединяване на експертизата и енергийната дипломация, както и по-висока политическа чуваемост. В прилаганата в момента енергийна стратегия отсъстват ключови аспекти, изтъкнал той:

„Темата за ядрената енергетика е сдъвкана на една страница. АЕЦ „Белене“ отсъства. Направили сме енергийна стратегия за външна консумация, да я покажем на някого навън. Бягахме от зависимост от Русия, а сега имаме зависимост и от Русия, и от Турция“.

Според политика е необходимо държавата ясно да степенува приоритетите си:

„Енергетиката е високотехнологичният ни отрасъл. От него трябва да започнем. Да заделим и там 2-3 милиарда, както ги заделихме за новите самолети. Проблемът няма да се реши с изкуствени мерки, каквито и тези дни чувам от процедурната опозиция. Трябва реално и дълбоко да се влезе в икономиката, да се влезе в енергетиката“, каза още Георги Първанов.

Председателят на АБВ Румен Петков е изтъкнал на форума, че вземането на политически решения при чисто технологични проблеми, води до катастрофални последици. Той посочи като пример продажбата на ТЕЦ „Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Марица Изток 3“. Петков коментира, че държавата на практика „удря“ държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ за сметка на солидни суми, които се насочват към ТЕЦ „Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Марица Изток 3“.

„Вместо днес да имаме 3-ти и 4-ти работещи блокове в Козлодуй и работеща мощност в АЕЦ „Белене“, продължаваме да сме разколебани кога, как и с кого. Наслушахме се на заклинания за изграждането на пряк газопровод и пряка доставка на газ от Русия“, посочил още председателят на АБВ.

Ивайло Калфин е уточнил, че след 2025 година държавата няма да може да помага на ТЕЦ-овете си със студен резерв и те ще трябва да работят на чисто пазарни условия. Според Калфин е необходимо България да търси по-добро участие в европейските политики и да открие механизъм, по който европейското законодателство да може да се следи в достатъчно ранна фаза.

„В това законодателство, което предстои да се приеме, е посочен лимит от 550 гр. въглеродни емисии за производство на 1 киловат час електроенергия и всички нови централи би трябвало да се правят така, че да не получават държавна помощ. В ЕС е позволено тази помощ да бъде студеният резерв, обясни Калфин. Според зелените организации практически това означава ускорен край на производството на електроенергия от въглища, уточни той.

Прочети цялата публикация