Александра Начева – златната надежда на българския троен скок

Преди три години Стойко Цонов забелязва на атлетическата писта момиче, което го впечатлява със заложбите си. И един ден настоява тя да опита троен скок. Треньорът обяснява техниката – засилване, оттласкване и... резултатът е полет, съвсем близо до републиканския рекорд.

Днес Александра Начева – момичето, пренесено от вятъра, доказва с всеки старт, че пред възможностите ѝ няма таван. На 17 години тя е спечелила всичко за своята възраст и само европейската титла засега ѝ убягва. През м. г. Александра оглави световната ранглиста за троен скок, изслуша националния химн на младежките олимпийски игри и на световното първенство, направи най-добро постижение за сезона...

На европейското под 18 г. (в Дьор, Унгария, б. а.), което беше първото ми голямо състезание за годината, очаквахме да вземем златния медал, но останахме със сребро – разказва тя все в множествено число от признателност към своя откривател и треньор. – Само седмица по-късно обаче успяхме, и то на по-важния и по-голям формат – световното под 20 г. (в Тампере, Финландия, б. а.), при това напълно неочаквано. А за олимпиадата моят треньор направи плана ни така, че да бъдем в най-добрата си форма.

Заминавайки за младежките олимпийски игри в Буенос Айрес, Александра заявява, че ще скача единствено за златния медал. А има да взема и реванш от испанката Мария Висенте, която я побеждава на европейското първенство в Дьор.

Треньорът ми успя да ме мотивира в деня преди състезанието – защото аз бях отишла единствено за олимпийската титла и през цялото време си мислех само за това. И той успя да ме събере, да ми каже да гледам нашите си скокове. Така излязох на пистата напълно отпусната и от втория опит скочих 13,86 м.

Мария Висенте пък оставя следи в пясъка, които не достигат резултата на българката с цели 19 см.

Когато питат Александра за началото в спорта, тя неизменно отговаря: Леката атлетика ме избра. Тригодишна ходи в една и съща детска градина с Никол – дъщерята на световната вицешампионка Ива Пранджева. Момиченцата се сприятеляват, а в първи клас започват да тренират при именитата ни лекоатлетка. Скоро обаче Никол избира волейбола, а Александра тръгва на първите си детски състезания. Докато един ден я открива за големия спорт треньорът по троен скок Стойко Цонов.

Най-силните ѝ качества са две – заложбата ѝ да скача и силното ѝ желание да бъде най-добрата – казва за Александра нейният треньор. – И когато те се съчетаха, прибавяйки и добрата подготовка, резултатите дойдоха гръмко. Според мен обаче не се разбира докрай какво направи тя само за един полусезон (през 2018, б. а.). Защото никой досега не е печелил медали за такова кратко време от европейско, световно първенство и младежки олимпийски игри.

Като всеки спортист и Александра мечтае да спечели титлата на олимпиада за големи. Но добавя, че злато в Токио догодина е прекалено смела мечта. Засега целта ѝ е да задържи добрите резултати от изминалия сезон и да надгражда успехите си постепенно. Впрочем, такъв е съветът и на златната ни олимпийска медалистка в тройния скок Тереза Маринова. По-лесно ли е обаче да стъпваш върху традицията и постиженията на предишните шампиони, градейки собствен звезден път?

Това са белези, които да гониш – смята Александра. – Тереза Маринова оставя рекорди и аз трябва да се боря да ги минавам, да градя себе си по нейните стъпки. Засега съм покрила всичките ѝ резултати за моята възраст, но тя има и световен рекорд за старша възраст от 14,62 м., който през следващите две години ще се стремя да подобря.

А дали един ден Александра Начева ще чуе за втори път българския химн на олимпийската стълбичка? Дори всичко да си изпипал перфектно и да си дал най-доброто от себе си, ако Господ не ти е отредил да станеш олимпийски шампион, това никога няма да се случи, казва нейният треньор.

Снимки: личен архив

Прочети цялата публикация