БСК: Сегашните енергийни политики ни оставят на опашката в ЕС

Българската стопанска камара (БСК) смята, че предвидените от правителството в следващите години политики в областта на енергетиката и климата поставят нереалистично високи цели за енергийна ефективност, прекалено много възобновяеми енергийни източници и скромни прогнози за ръст на потреблението и на икономиката. Това ще ограничи радикално възможностите за устойчив ръст на БВП, тъй като няма да може да се използва потенциалът на туризма, земеделието, износа и иновациите, смята бизнес организацията в свое становище. То е по повод обявения за обществено обсъждане от енергийното министерство интегриран план "Енергетика и климат", който трябва да отразява договорените в ЕС цели за борба с климатичните промени и е със срок на действие до 2030 г.. В проектодокумента е заложено в този период делят на възобновяемата енергия в крайното брутно  потребление на енергия да е 32 на сто, енергийната ефективност да се подобри с 32.5%, а междусистемната енергийна свързаност да е поне 15 процента. Камарата посочва, че наличието на такъв план и на балансирана енергийна стратегия до 2030 г. и дори 2040/2050 г. е от изключително значение за развитието на българската икономика и затова в нея трябва да се поставят достижими цели, които да спомогнат за радикалното скъсяване на дистанцията спрямо средното равнище на ЕС на доходи и производителност, измерена като брутен вътрешен продукт (БВП). Организацията допълва, че декарбонизацията на икономиката, нисковъглеродният растеж и снижаването на енергийната интензивност на икономиката трябва да бъдат постигнати при най-ниски разходи, икономически и социално приемливи за обществото и бизнеса.   "Периодите 2020-2030 г. и 2030-2050 г. са от решаващо значение за постигане на радикален обрат в икономическо и социално сближаване на България за доближаване до средното равнище на ЕС, спрямо тенденциите от последните тридесет години. Заложеният общ ръст на БВП от 2.3% до 2030 г. спрямо 2020 г. не обслужва тези цели. Обратно, неговата реализация, вкл. в по-дългосрочен план, обрича икономиката на страната на загуба на конкурентоспособност, на енергийна бедност, на "програмирано” съхраняване, и дори отдалечаване от средното ниво на икономическо развитие в ЕС", пише в становището на БСК, разпространено в понеделник. Според него новият план, аналогично на сега действащата енергийна стратегия до 2020 г., не е изграден  върху ключови управляващи показатели и макроикономически допускания за развитие на българската енергетика и икономика на националните компетентни органи, а на референтните сценарии на ЕК. Камата настоява интегрираният план да бъде преработен и в него да се заложи по-висок икономически ръст и той да е 2.5 на сто, да се преизчислят всички допускания за прогнозно брутно и крайно потребление, енергиен и въглероден интензитет, енергийна ефективност, скорост на обновяване на електроенергийните мощности, преносна и разпределителна мрежа, структура на енергийното производство (в т.ч. безвъглеродна и ниско въглеродна енергия, респ., ядрена енергия и ВЕИ). Иска се и прецизна оценка на прогнозните инвестиционни и оперативни разходи за изпълнението на плана. В становището на бизнеса се посочва още, че в сегашния си вид заложените цели ще доведат до повишаване на цената на електроенергията и за бита, и за стопанските потребители. Организацията предлага да де предложат ценови стимули за производство на електроенергия от ВЕИ за собствени нужди, като се елиминират инвестиционните разходи за присъединяване към разпределителната и преносна  система. Заедно с това се иска да се спре субсидирането на цената на тока за домакинствата и поддържането й на по-ниски нива за сметка на плащаните от бизнеса тарифи за електроенергия като това се ползва като социален инструмент срещу бедността, вместо да има ефективни енергийни помощи за нуждаещите си. "В проекта на енергийна стратегия до 2030 г. следва да бъде включен ясен график и отговорни институции за изпълнение на общоевропейските задължения на България, включително чрез либерализация и демонополизация на енергийния сектор при съхраняване на конкурентоспособни мощни структури с относителни предимства на европейския и регионален енергиен пазар, изграждане на регионална електроенергийна борса; либерализация и диверсификация на газоснабдяването, присъединителната мрежа и източниците за доставка, разширяване на газоразпределителната мрежа с цел оптимизиране на доставките, намаляване на въглеродната зависимост и радикално увеличаване на дела на битовото потребление", пише още в становището. Бизнесът настоява за пълна прозрачност на проучванията, обосновката, проектирането и реализацията на големите енергийни, включително ядрени проекти, в т.ч. икономическа възвращаемост, цени на енергийните доставки спрямо алтернативни ВЕИ и мерки за енергийна ефективност, въглероден (емисионен) интензитет спрямо инвестиционните и експлоатационните разходи. Предлага се обвързване на националната енергийна стратегия с плановете за нисковъглеродна енергетика на регионите за планиране, общините и основните икономически сектори. Друго искане е да се ускори реализацията на ключовите енергийни проекти с максимално частно финансиране като нови ядрени и хидромощности, проекти за оползотворяване на биомаса и биогаз, геотермични източници, микроенергетика за собствено потребление, битова и промишлена газификация, устойчиво урбанистично и пътно проектиране, намаляващи разходи за енергия в транспорта и др. БСК продължава да настоява и за редоговаряне на дългосрочните договори с обновените въглищни централи.

Прочети цялата публикация