Изборите може да задържат Молдова в "сива зона" между Запада и Русия

Изборите в Молдова този месец изглежда ще доведат до парламент, в който никоя партия няма да има мнозинство, за да състави правителство, задълбочавайки разрива между прозападни и проруски сили в момент, когато безпокойствата относно корупцията и демокрацията вгорчиха отношенията й с Европейския съюз. През 2014 г. ЕС подготви споразумение за по-тесни търговски и политически връзки с малката бивша съветска република и я затрупа с помощи, но стана все по-критичен към резултатите, постигнати от Кишинев в реформите. Притисната между членката на ЕС Румъния и Украйна, Молдова е преследвана от скандали, а прозападното правителство не успя да повиши ниския жизнен стандарт. Това тласна много гласоподаватели към социалистите, които се застъпват за по-тесни връзки с Русия. Социалистическият лидер Игор Додон пое президентския пост през 2016 година. На изборите на 24 февруари няма да се избира нов държавен глава. Социологическите анкети прогнозират, че никоя партия няма да спечели парламентарно мнозинство, което увеличава вероятността от продължителни препирни или вероятно нови избори. Олигархът с бизнес, простиращ се от петрол до хотели, Владимир Плахотнюк, чиято Демократическа партия на Молдова ръководи правителството, може да сглоби някак коалиция, както направи след последните избори през 2014 г., макар че партията спечели само 19 от общо 101 места в парламента. "Молдова се е превърнала в сива зона, ничия земя между Изтока и Запада", каза Владислав Кулмински, ръководител на базирания в Кишинев Институт за стратегически инициативи. "А елитите, които са на власт днес, са много доволни, защото могат да определят правилата, могат да напишат и пренапишат правилата, без да им бъде търсена сметка нито от Брюксел, нито от Москва". Отстъпление Това е много далеч от 2012 г., когато германският канцлер Ангела Меркел, по време на посещение в Кишинев, похвали реформите на тогавашния министър-председател Влад Филат и засегна въпроси за изгледите на Молдова да се присъедини към ЕС. Седем години по-късно, Филат е в затвора за предполагаемо вземане на подкупи, което той отрича, в корупционен скандал за 1 милиард долара, известен в страната като "кражбата на века". През 2014-15 г. скандалът повлече държавата с население от 3,5 милиона души в дълбока криза. Сега Молдова е 117-та от 180 държави в класацията на "Прозрачност без граници" на усещането за корупцията. Това е понижение от 89-то място, което заемаше през 2009 г., когато ЕС започна Програмата за източно партньорство с шест бивши съветски републики. "Молдова определено е държава, от която останалите членове на Програмата за източно партньорство могат да се поучат - как да не се държат, ако искат да запазят добри отношения с ЕС", каза Кристина Герасимов от германския Съвет за външни отношения. Миналата година ЕС замрази помощта за Молдова след като съд в страната отмени победата на опозиционния лидер Андрей Нъстасе в изборите за кмет на Кишинев заради нарушение на буквата на закона. Европейския парламент обяви Молдова за "държава, в плен на олигархични интереси". Партията на Плахотнюк гръмко изтъква постиженията на своето правителство с премиер Павел Филип. Икономиката се развива, банковата система се стабилизира, а сътрудничеството с МВФ е възобновено. Нели Соник, вицепрезидентка на Lion gri ("Лион гри"), един от най-големите износители на вино в Молдова, каза, че партията на Плахотнюк е помогнала на бизнеса с намаляване на данъците. Някои молдовци подозират, че социалистите и Плахотнюк, макар публично да враждуват, си сътрудничат задкулисно, за да си поделят държавата - предположение, отхвърлено от Додон в интервю за Ройтерс през януари. Демократите се изтъкват като единствената партия, която може да спре завоя на Молдова отново към Русия. Това може да е накарало ЕС да изпитва първоначална несигурност как да действа спрямо отстъплението на Молдова, каза Герасимов. "Към сегашния момент изглежда, че ЕС и европейските правителства са разбрали много добре, че това е фалшива идеологическа и геополитическа битка с президента Додон и социалистическата партия, която работи в полза и на двете страни", каза тя. Много молдовци обаче остават предпазливи към Русия, оказала се ненадежден търговски партньор, който изненадващо налага ембарго върху виното и селскостопанската продукция, включително през 2014 г., когато Молдова подписа споразумението си с ЕС. Соник отбягва Русия за сметка на по-нови пазари като Китай, след като загуби милиони долари по време на ембаргото. "С голямо неудоволствие продаваме вината си на Русия, защото това е свързано с големи рискове", каза тя. По БТА

Прочети цялата публикация