Кой печели и кой губи от реформата на авторското право в ЕС

Европейската комисия, Европарламентът и държавите от съюза постигнаха договорка в сряда по спорната реформа на авторското право в съюза след две години и половина на трудни преговори и безпрецедентни лобистки кампании от всички засегнати страни. Реформата бе представена първоначално от Еврокомисията през септември 2016 г. Най-спорните аспекти на текстовете бяха насочени основно към компанията Гугъл, която бе обвинена от притежателите на права, че безплатно използва чуждо съдържание било чрез музика в Ю тюб, било чрез вестникарски статии в Гугъл нюз. Технологичната индустрия, подкрепяна от неправителствения сектор, твърдеше, че реформата ще принуди платформите да проверяват цялото съдържание, публикувано от потребителите. Законодателството, за което евроинституциите се договориха тази седмица, ще създаде ново право на издателите на печатни издания в ЕС, което ще им позволи да искат обезщетения от Гугъл за показването на тяхно съдържание в Гугъл нюз. Платформи като Ю тюб ще бъдат задължени да получат разрешение от продуценти, звукозаписни компании и други притежатели на права, което ще е условие, за да може тяхно съдържание да бъде споделяно на платформите. Занапред те ще носят правна отговорност за произведения, които са обект на авторско право, и са качени незаконно за ползване. Но не всички притежатели на права непременно ще са в по-изгодна позиция, а Гугъл няма да бъде толкова засегната, колкото изглежда. Кои са печелившите и губещите от сагата с правата? Печелившите Европейската комисия: ЕК може да отметне една изпълнена мярка в областта на единния цифров пазар само няколко седмици, преди да приключи законодателният сезон. Комисията искаше споразумение на всяка цена по едно от водещите си предложения. Окончателните текстове все още предстои да бъдат подписани от държавите членки и одобрени от Европарламента, така че историята все още не е съвсем приключила. Но засега комисията може да си отдъхне с облекчение. Музикалната индустрия: Звукозаписните компании и сдруженията за колективни права много настояваха за реформата с аргумента, че трябва да се коригира пропастта между спадащите приходи на музикалната индустрия и печалбите от реклама на платформите, които ползват тяхното съдържание онлайн. Именно тази концепция е отразена в законодателното предложение. Музикалната индустрия получи това, което искаше – Ю тюб ще бъде принудена да сключи договори със сдруженията за колективни права. Техногигантът и досега имаше подобна практика понякога, но нямаше изрично задължение за сключване на подобни договори, което поставяше музикалните сдружения в по-слаба преговорна позиция. Това, което разваля "купона" на сдруженията за колективни права обаче, е, че те ще трябва да плащат повече пари на авторите и изпълнителите. Авторите и изпълнителите: Текстописци, композитори, режисьори, актьори, музиканти, сценаристи – всички те спечелиха от реформата много повече от това, което първоначално се очакваше. Те успяха да вкарат в текстовете "принципа за подходящо и пропорционално възнаграждение". Това значи, че те ще имат право да търсят обезщетение за използването на труда им, пропорционално на приходите, генерирани с помощта на техния продукт, а не на базата на фиксирана сума. Издателите на медии: Издателски компании като "Мондадори" и "Аксел Шпрингер" (съсобственик на Политико Юръп) също получиха това, за което настояваха: специално право за публикациите си. Според реформата платформи като Гугъл нюз ще сключват договори с тях, за да получат разрешение да публикуват съдържанието им. Дали тази директна политическа победа действително ще донесе допълнителни приходи за вестникарската индустрия в дългосрочен план, е отворен въпрос заради изключително силната пазарна позиция на Гугъл. В Германия, където подобно право вече съществува, издателите в крайна сметка се съгласиха да предоставят съдържанието си безплатно, след като трафикът им рязко спадна, откакто статиите им не се появяват в търсачката. Гугъл: Колкото и да е изненадващо, Гугъл все още не е загубила изцяло войната за авторското право. Законодателството залага нови изисквания към техногиганта, но по всяка вероятност то няма да има ефект върху пазарната сила на компанията. По отношение на правото на издателите, Гугъл може да реши да не показва всякакво съдържание, за да избегне сключването на споразумения. Компанията вече даде сигнал, че няма да сключва сделки с всекиго. Гугъл също така успя да избегне поемането на пълна и безусловна юридическа отговорност за всяко съдържание, което е обект на авторско право. Компанията няма да бъде държана отговорна за появата на неразрешено и нелицензирано защитено съдържание, ако е направила достатъчно усилия, за да попречи на достъпността на материала. Губещите Отново Гугъл: Ю тюб на Гугъл ще трябва да сключи споразумения с притежателите на права от музикалната индустрия. Като цяло, реформата на авторското право се превърна в ПР ход за ЕС за сметка на техногиганта в момент, когато регулирането на големите технокомпании е популярна тема в медиите. Студиата в Холивуд и европейските ТВ канали: Аудиовизуалният сектор се обърна срещу реформата, когато стана ясно, че платформите няма автоматично да носят отговорност за съдържание, за което не са получили лиценз. Кино студиата и ТВ каналите рядко сключват споразумения с платформи като Ю тюб. За тях е много по-важно да имат гаранции, че тяхното съдържание няма да се появява неоторизирано онлайн. Те се страхуват, че новото законодателство може да се окаже по-слабо в това отношение, отколкото съществуващото, и да застраши висящо дело пред Съда на ЕС за това дали Ю тюб следва да бъде държана отговорна за показването на неоторизирано съдържание. Малките и средните предприятия: Те почти щяха да спрат реформата, когато Германия и Франция не успяха да се разберат в Съвета на ЕС за това дали МСП да бъдат включени в законодателството. Германия настояваше за изключение за платформи с годишен оборот под 20 млн. евро, докато Франция искаше много целенасочени изключения за специфични случаи. Париж имаше последната дума, така че специфичните изключения ще се прилагат само за предприятия с годишен оборот под 10 млн. евро, месечна аудитория под 5 милиона уникални посетители, като дружеството трябва да е регистрирано преди по-малко от 3 години. Рационалният диалог: За последните две и половина години дискусията беше крайно поляризирана до такава степен, че можеше да се нарече токсична. Използваха се тежки и силни думи като цензура, заблуждаваща информация и др. Поддръжниците на реформата бяха обвинени, че са срещу свободата на словото. Опонентите й пък бяха описвани като послушковци, зависими от Гугъл. Стигна се дори дотам, че експерт по авторско право към чешкото постоянно представителство към ЕС бе подложен на онлайн тормоз, след като публикува туит, одобрителен към новото законодателство.

Прочети цялата публикация