Държавата вдига изискванията към университетските болници

Държавата предлага нови, по-строи критерии, на които ще трябва да отговарят болниците, които имат претенциите да са учебна база за студенти, докторанти и специализанти по медицина и да извършват научна дейност. В момента около 40 болници имат статут на университетски, като на всеки медицински факултет в страната се падат по 6 университетски болници. Причината за големия брой университетски болници е, че сега съществуващите критерии за придобиването на този статут са твърде общи и лесни за покриване и с него се сдобиват и болници, които нямат особен принос към учебната дейност, а за сметка на това получават предимства и привилегии. От МЗ се аргументират, че при изготвянето на новите критерии, които са залегнали в проект на наредба на Министерския съвет, отправна точка е обвързаността на университетската болница с университета. “Основният предмет на дейност на университета е обучението на студенти, докторанти и специализанти, както и осъществяване на научна дейност и провеждане на научни изследвания. Ето защо е необходимо университетската болница да е обвързана с обучението на студенти, докторанти и специализанти в по-голяма степен от останалите лечебни заведения“, пише в мотивите. По тази причина в проекта на наредба е предвидено броят на лекарите, заемащи академична длъжност да е определен минимален процент от лекарския състав на съответната структура (30% за болница и 60% за клиника и отделение). Заемащите академичната длъжност “доцент“ или “професор“ трябва да са най-малко 20% от лицата, заемащи академична длъжност в болница и най-малко 10% от лицата, заемащи академична длъжност в клиниката или отделението. Изисквания за преподаватели, специализанти и научна дейност Тъй като академичните длъжности се заемат по трудов договор с висшето училище, посочените критерии доказват на практика обвързаността на съответната болница или клиника и отделение с висшето училище и съответно с обучението на студенти. Друго изискване е през последните 2 години минимум 30% от студентите да са провеждали клиничното си обучение в съответната структура. “Този критерий недвусмислено показва, че болницата или клиниката и отделението на практика осъществяват клиничното обучение на студентите, записани в университета и съответно може обосновано да бъде определена за университетска. Посоченият период от 2 години е минимално необходимият, за да покаже, че лечебното заведение систематично е обвързано с обучението на студенти, а не еднократно“, пише в мотивите. Освен това най-малко 10% от лекарските длъжности в съответната болница, клиника или отделение трябва да са за лекари-специализанти. Длъжностите за специализанти се заемат въз основа на срочен трудов договор, като след придобиването на специалност от специализанта, длъжността се освобождава. Този критерий гарантира обвързаността на университетската структура с обучението на специализанти. Освен това многопрофилната болница трябва да изпълнява не по-малко от 80% от утвърдената учебна програма по най-малко 50% от специалностите, за които е получила одобрение за обучение на специализанти от министъра на здравеопазването. Този критерий надгражда минималното изискване за получаване на одобрение от министъра на здравеопазването за обучение на специализанти (което е лечебното заведение да изпълнява поне 60% от утвърдената учебна програма), като по този начин гарантира комплексното обучение на специализанти и минимизиране на необходимостта от провеждане на модули в друга база за обучение. Залага се и минимален брой редовни докторанти, които да провеждат обучението и изследователската си дейност в болницата (най-малко 5 за многопрофилна болница, най-малко 2 за специализирана болница и най-малко 1 за клиника/отделение). С този критерий се доказва участието на болницата или клиниката и отделението в научната дейност, която е основна функция на университета, като по този начин се потвърждава обвързаността на съответната болнична структура с университета във всичките му основни направления на дейност. В мотивите се посочва, че за лечебните заведения, които към момента действително са ангажирани в значителна степен с обучението на студенти, специализанти и докторанти и с осъществяването на научна дейност, няма да са необходими допълнителни инвестиции за привеждането им в съответствие с новата нормативна уредба. Ако лечебно заведение или клиника и отделение, което не покрива новите изисквания, поиска да ги покрие, ще е необходимо то да осигури най-малко 10% от лекарските длъжности да бъдат за специализанти. Мегаагенция за медицински надзор и закриване на детския фонд С други публикувани за обществено обсъждане проектопромени се създава новата мегаагенция за медицински надзор и се закрива Фонда за лечение на деца. Новата Агенция за медицински надзор поема досегашната дейност на Агенция Медицински одит и Агенцията по трансплантациите и занапред съсредоточава в себе си цялата власт по контрол и лицензиране на лечебните заведения. Тя е част от ударно приетите в края на миналата година промени във всички ключови здравни закони през Закона за бюджета на НЗОК , заради което депутати от БСП сезираха Конституционния съд . Със същите промени се закрива и Фондът за лечение на деца, който след 31 март преминава към НЗОК, а за целта е публикуван проект на постановление на Министерския съвет, което предвижда закриването да бъде възложено на специална комисия в МЗ. 

Прочети цялата публикация